Около месец преди жътвата на слънчоглед членовете на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти са силно обезпокоени от огромния проблем с доставките на суровини за индустрията, породен след временната забрана за внос на маслодайното семе от Украйна. С писмо до медиите ръководството на браншовата организация припомня, че от началото на юни до момента те са изпратили три писма за среща с новия екип на МЗХ, но до този момент са участвали само в Консултативния съвет по зърно, където акцентът е бил върху други теми.
„За нас е важно да разберем точната позиция на България за вноса на селскостопанска продукция от Украйна, тъй като българските рафинерии имат капацитет да преработват 4 милиона тона слънчоглед, докато родното производство на суровината е само 2 млн. т. За бизнеса е жизнено необходимо да разбере дали забраната за внос на суровини от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември, още повече че цената на слънчогледа не се повиши, каквито бяха очакванията на фермерите”, мотивира се в интервю за Синор.бг председателят на сдружението Яни Янев.
Проблемът за рафинериите е, че износителите ползват основно вносната суровина, тъй като произведеният в страната слънчоглед е с по-висока себестойност. Част от преработвателите, които не работят за експорт, изкупуват почти изцяло родния слънчоглед, увери Янев. И обясни, от сдружението се надяват вносът да се отпуши, защото се нуждаят от конкурентни цени. „В момента дори в Украйна семето поскъпна, но това според нас е временно и се влияе от световните котировки”, обясни още председателят на сдружението.
Браншът настоява да се изработи и представи за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като в същото време представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването и за неопределено време при разговори с Европейската комисия, четем в позицията на сдружението.
Именно затова ръководството е изпратило и писмо до премиера Николай Денков с възможност за разискване на проблема на най-високо ниво. Целта е да бъде обсъден план с правителството и да бъдат набелязани мерки, които да подкрепят българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, подчерта Яни Янев. Сдружението предлага в срещата да се включат още представители на Министерството на земеделието и храните, Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на финансите, за да се обсъдят ефектите от въвеждането на ограничителните мерки за внос на селскостопанска продукция от Украйна до момента и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 год. с цел формирането на национално отговорна позиция.
Конкуренцията на украинското зърно
При формиране на позицията на България и защитата и на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат следните съществени за националната икономика обстоятелства, а именно:
България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1.5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.
Военният конфликт възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но поради наличие на свободен производствен капацитет в България, това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и завоюване на нови пазари. Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка и реекспорт на продукцията и съответно реализиране на добавена стойност за преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната ни, се посочва в позицията на сдружението.
Синор.бг потърси за коментар представители на агроведомството. Очакваме позицията нап експертите на 23 август.
