В София се проведе кръгла маса на тема „Предизвикателства и перспективи пред преработвателния сектор в България", съобщиха инициаторите от Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, цитирани от Българската телеграфна агенция. Освен че отбелязаха 30 години от създаването на сдружението, домакините и гостите на форума обсъдиха актуалните проблеми и предизвикателства в сектора.
На събитието присъстваха Веселина Минчева, заместник-министър на иновациите и растежа, Янислав Янчев,-заместник-министър на земеделието и храните, Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара, представители на организации и ведомства.
Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България Яни Янев изложи проблемите в сектора, като наблегна на факта, че макар браншовата организация да обединява конкуренти, между членовете му цари толерантност, взаимно уважение и единни предложения за решаване на проблемите.
Като ключови предизвикателствата, за които производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури сигнализират нееднократно, председателят посочи подобряване на комуникацията с държавата и липсата на суровини за вътрешния и външен пазар след тежката година с лоша реколта. Янев бе категоричен, че в нито един момент не е съществувала заплаха за България, продиктувана от вноса на слънчоглед от Украйна, така че политиката на солидарност на страната ни към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична. Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки преминават през тези страни, за което те получават такси за превоз и операции по претоварване на тяхната територия, като от Европейския съюз (ЕС) са инвестирани огромни средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.
От сектора изтъкнаха още, че във връзка с продължаващите над 19 месеца затруднения при търговията със зърнени и маслодайни култури, продиктувани от защитните мерки и увеличаване на административната тежест, се забелязват загуби не само за бранша, но и за държавния бюджет.
По информация от министерството на земеделието и храните (МЗХ) през 2022 година са преработени над 3,5 млн. тона слънчоглед, от които 1,4 млн. тона от внос. Изнесени са 910 012 тона слънчогледово олио, 660 346 тона белен слънчоглед и 931 961 тона слънчогледов шрот на обща стойност над 2,6 милиарда евро. Заедно с вътрешните продажби приходите от продажби надхвърлят 6 милиарда лева. Тези резултати, които наредиха България на водещите места в света, към момента са несъпоставими.
През 2023 г. по официална информация от МЗХ вътрешното производство на слънчоглед е 1,620 млн. тона, а вносът – 492 хил. тона. Очакваната реколта през тази година ще бъде не повече от 1,4 млн. тона, количества крайно недостатъчни за нуждите на преработвателите, които са над 4 млн. тона годишно. Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а гарантират преработката на над 10 хил. тона слънчоглед дневно. Липсата на суровини води и до преустановена преработка или намален обем в редица български заводи.
Въпреки тези факти участниците в кръглата маса категорично заявиха, че българските маслопреработватели не очакват шоково поскъпване цената на олиото. От Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, отбелязаха, че са готови да предложат мерки и решения, които да спрат политиката на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености с устойчива до момента позиция на международния пазар. Участниците настояха за премахване административната тежест при вноса на суровини като едно от възможните решения, както и подобряване на диалога с държавата в това отношение.
