Оставянето на градинските лехи празни след прибиране на чесъна и лука е много лоша идея, защото на първо място ще доведе до растеж на плевели. Те винаги и при всякакви условия са готови да заемат всяко парче свободна земя, а ако един вид изчезне – друг веднага го замества. Плевелите усвояват хранителни вещества от почвата, приютяват охлюви и други вредители и са резервоари за патогени.
Засаждането на предходни култури ще позволи на следващите в сеитбооборота да се развиват при по-добри условия.
Ето кои са алтернативите за последващи култури
Чесънът в сеитбообращението обикновено е между културите от семейство Картофови (картофи, пипер, домати, патладжан) и кръстоцветните (зеле, ряпа, репички, алабаш, брюква и др.).
Целта на редуването на културите е да се предотврати наследяването на общи патогени и вредители, както и да се усвояват пълноценно хранителните вещества в почвата.
Голяма част от вредителите снасят яйцата си преди да умрат. Ако следващата година същата култура или член на това семейство засадим на мястото, те ще намерят веднага подходящата храна, за да продължат жизнения си цикъл.
Болестите, предаващи се чрез почвата – гъбични, бактериални и вирусни, също курсират между определени растения. Отстраняването на гостоприемниците или редуването на несвързани култури прекъсва цикъла на болестите и вредителите.
Има още един фактор, който трябва да вземем предвид при планиране на сеитбооборота през лятото. И най-малките остатъци от корени или надземни части от всички видове лук или чесън в почвата, препятства развитието на бобовите, но е благоприятно за моркови, салати и зелеви, които ще са готови за трапезата още този сезон.
Морковите като чесъна не извличат много хранителни вещества от почвата, така че можем спокойно да ги сеем, без да внасяме каквито и да било органични или минерални торове. Като бонус ще получим много сладки кореноплоди, защото след първата слана нишестето в морковите ще се превърне в захари. Могат да се прибират и неузрели, но ще имат по-малки срокове за съхранение.
Решаване на проблемите при патладжана и пипера
Преди засяване се прави дълбоко влагозарядно поливане, покрива се с фолио, като се поддържа необходимото ниво на влажност. Можем да използваме и стимулатор за покълване, като замразим картофени клубени във фризера, а след размразяване нарязваме и изстискваме сока им. В него накисваме семената за около 8 часа.
Повечето видове зелени салати растат бързо и са готови за прибиране след 4-6 седмици. Важно е да използваме сортове, които не стрелкуват рано и издържат на летните темпераури.
Сега популярните азиатски листни зеленчуци като китайско зеле, пак-чой, бок-чой, мазуна, куматсуна, пекинско зеле – обичат по-ниските температури в диапазона 10-20 градуса по Целзий и е добре да се сеят през втората половина на лятото.
За разлика от морковите, преди да засеем листните зеленчуци, които са любители на азота, няма да е излишно да добавим добре угнил компост или оборски тор. Семената се засяват нагъсто и се прореждат, като при микрозеленчуците, докато растат.
Засяването на сидерати е друга възможност да не оставяме почвата “без дрехи”, защото в противен случай ще бъде изложена на атмосферните влияния (дъжд, вятър), а за плевелите няма конкуренция.
Влагането на сидератите в почвата подобрява нейната структура и плодородие.
Белият синап е особено добър за борба с плевелите, защото образува плътен килим скоро след засяването. Много от сортовете са отлични за нашата трапеза, а също и добър биофумигатор. Синапените растения произвеждат газ изотиоцианат, който се образува при увреждане на клетките (косене, смилане или раздробяване) и потиска развитието на нематодите, някои почвени вредители и патогени. Синапът трябва да се окоси и вгради в почвата преди да е образувал семена и температурите да са станали отрицателни (издържа до -7 градуса).
Какво да засадим след лука?
Културите, които можем да засадим след лука са почти същите, които засаждаме след чесъна – моркови, салати, репички, рукола, както интересните роднини на броколито (броколини, рапини, кайлан, кейл и др). Последните са листни зеленчуци, които се отглеждат като разсад, но може да се засяват директно.
Лехите след лук са подходящи за подновяване на ягодовите насаждения от добре развити ластуни (мустаци). Мулчирането и навременното поливане са необходими за вкореняване на младите растения.
Когато засяваме устойчиви сортове през лятото, можем дори да ги оставим в земята и да ги приберем по-късно. Надземните части на морковите се запазват зелени до минус 8 градуса, но кореноплодите могат да се съхранят при по-ниски температури, ако са покрити.
Можем да изберем и подходящ сидерат. Ако през следващата година се предвижда да се отглеждат кръстоцветни култури на това място, тогава през август може да се засее фацелия, ръж или овес, но ако отглеждаме домати – добре е да дезинфекцираме почвата със синап или маслена ряпа.
