Различни са причините листата на краставиците да пожълтяват, но в повечето случаи то е резултат от неправилните грижи или нарушаване на оптималните условия за отглеждане. Жълтите листа могат да сигнализират също за някоя болест или за „гладуване” на растенията.
Може да има една или няколко причини, поради които листата на краставиците започват да пожълтяват.
1. Неспазване на режима на напояване - ако поливаме краставиците твърде рядко или често, но с недостатъчно количество вода, растенията бързо се дехидратират. Първият признак за този проблем е пожълтяването на листата. Прекомерното поливане е не по-малко опасно – краставиците могат да загният. Правилното напояване на краставиците изисква почвата на дълбочина 10 см да бъде умерено влажна.
2. Недостиг на хранителни вещества
По време на вегетационния период растенията се нуждаят от комплексни и азотни торове. При недостиг на хранителни вещества (най-често азот) листата на растенията започват да пожълтяват.
3. Преохлаждане
Ниските температури стресират растенията и водят до пожълтяване на листата. Краставиците се развиват в доста широк температурен диапазон, а минималната граница е 12 градуса по Целзий, но започват да реагират при спад под 20 градуса. Особено чувствителни са към температурните колебания между деня и нощта – те не трябва да надвишават 6-8 градуса. При по-големи колебания растенията се стресират, забавят развитието си и реагират с пожълтяване на листата.
4. Слънчево изгаряне
Ако се поливат краставиците през деня в слънчево време и листата се намокрят, по тях се появяват жълти петна от изгаряне. За предотвратяването им е необходимо да се полива само сутрин или вечер.
5. Болести
Листата на краставиците пожълтяват и изсъхват при разпространение на гъбични и вирусни заболявания. Честа причина за това са фузарийното увяхване и маната (срещу мана се пръска с 1%-ен бордолезов разтвор), а при вирусна инфекция растенията се изскубват и отстраняват.
6. Вредители
Ако листата започнат да се деформират и избледняват, придобивайки жълтеникав оттенък, най-вероятно това се дължи на нападение от вредители, които често са листни въшки или акари. В този случай се използват инсектициди, но много важна е профилактиката.
7. Увреждане на кореновата система
Ако корените на краставичните растения са изядени от вредители, били са повредени при засаждане на разсада, плевене или разхлабване, листата неизбежно започват да пожълтяват.
8. Ниска влажност на въздуха
При ниска влажност на въздуха листата се усукват, като по този начин се опитват да намалят площта на изпарение, а продължителното засушаване води и до пожълтяване на листата. Проблемът може да бъде решен с достатъчно поливане и овлажняване на въздуха.
Профилактични мерки срещу пожълтяване на листата
Профилактиката срещу пожълтяване на листата трябва да се осъществява правилно и навременно. При подхранването на краставиците е най-добре да се използват комплексни торове с по-високо съдържание на азот, но можем да приготвим и сами. За 10 л вода са необходими по 10 г суперфосфат, калиев нитрат (калиева селитра) и амониева селитра. Използва се за кореново подхранване след поливане.
Зеленият тор, приготвен от коприва или черен оман, е отлично средство за подхранване на краставиците. Необходима е 1 кг свежа нарязана маса за 10 л вода, която настоява една седмица. Разрежда се с вода в съотношение 1 към 9 и може да се използва за пръскане и поливане. Желателно е при използване на зелен тор за почвено подхранване, почвата да се поръси с дървесна пепел.
Соденият разтвор се използва за профилактика на гъбични заболявания. За младите растения се приготвя разтвор от 1 супена лъжица сода на 10 л вода, а за плододаващите – 2 супени лъжици на 10 л. Може да се пръскат или поливат растенията.
Разтвор на карбамид в пропорции 10 г на 10 л вода се използва за пръскане на краставиците, като едновременно с това кореново се внася угнил компост.
Дървесната пепел е добро средство за профилактика – 30 супени лъжици се смесват с 10 л вода, настоява две денонощия, прецежда се и се пръскат растенията.
За профилактика се използват млечнокисели разтвори или суроватка, като може да се добави йод или меден сулфат за контрол на фузариоза, вирусна мозайка, бяло и сиво гниене. Млечните разтвори се използват непосредствено след приготвянето им и не трябва да се прилага последваща обработка с фунгициди, които убиват млечните бактерии.
