Тиквичките са любима култура на много градинари поради ниската им взискателност и некапризен характер, но винаги могат да възникнат неприятни ситуации. При лошо време, неподходящи условия или нарушена технология на отглеждане растенията боледуват, листата гният и изсъхват, както завръзите и плодовете. Навременното установяване естеството на проблема и неговото отстраняване може да спаси реколтата.
Причини за преждевременното пожълтяване и загниване на завръзите и плодовете
При отглеждане на тиквички на открито растенията са подложени на въздействието на климатичните условия и други негативни фактори, водещи до загниване на завръзите и плодовете.
Причини за образуване на повече безплодни цветове при краставиците
Неспазване на сеитбообращението
Много често се подценява правилното редуване на културите, но нарушаването на правилата на сеитбообращението води до проблеми с растежа и развитието. Не е желателно ежегодното отглеждане на тиквички (или култури от семейство Тиквови) на едно и също място, а редуване в интервал от поне три години. Това ще предотврати обедняването на почвата на определени микроелементи и заразяване с патогени.
Обилно поливане
Плодовете на тиквичките загниват от прекомерна влага. Според агротехническите изисквания растенията се чувстват комфортно при рядко, но обилно поливане. То трябва да се извършва до началото на плододаване в количества 5 литра на растение, а след това се удвоява до 10 литра. Преполиването, особено при лошо дренирана почва, води до застой на влага на повърхността. Плодовете, постоянно лежащи на мокра земя, започват да загниват, а проблемът се решава чрез намаляване на поливането, подходящ мулч или подложки под растенията, които могат да бъдат дъсчени и пластмасови.
Недостиг на хранителни елементи
Недостигът на хранителни елементи се отразява на състоянието на растенията. Те повяхват, губят тургор, появява се хлороза, плодовете пожълтяват и падат. Основните елементи, от които се нуждаят тиквичките са азот, фосфор и калий, които се внасят при подготовката на почвата или с подхранването по време на вегетацията, когато може да възникне и недостиг на микроелементи – бор, йод и калций. Те се съдържат в комплексните торове, но може да се използва разтвор на борна киселина (1 грам на 1 литър) или 5%-на йодна тинктура (1 капка на 1 литър вода).
При листно подхранване дефицитът се компенсира бързо, но е важно да се извършва в сухо и безветрено време.
Излишък от хранителни вещества
Тиквичките пожълтяват и загниват при излишък от органични вещества. Много вредно е честото подхранване с едно и също вещество. Използването на торове, съдържащи хлор, има негативен ефект, защото тиквичките са чувствителни към него и променят цвета си, а вкусът им се влошава. Калиев хлорид е добре да се внася през есента, а при вегетативното подхранване с калий да се използва калиев сулфат.
Свежият оборски тор също се внася през есента. При излишък от хранителни вещества почти всички завръзи пожълтяват и загниват, а решението е едно: отстраняване на всички загнили плодове и преустановяване на подхранването.
Гъсто засаждане
На плодородна почва, щедро наторена с органични торове и азот, тиквичките растат буйно и развиват пищна зелена розетка. Големите листа предпазват плодовете от прегряване, но същевременно са пречка за нормален въздухообмен. Влагата се изпарява бавно, създавайки условия за гъбични инфекции и гниене. Препоръчва се в този случай да се отстраняват по няколко едри листа над плодовете, както и по-старите. Мястото на среза трябва да се дезинфекцира с пепел или активен въглен.
Гниещите цветове също могат да бъдат причина за заразяване на завръзите и е желателно да се отстраняват след оформяне на плодовете.
Важно е да се спазват препоръчителните схеми за отглеждане. Гъстото засаждане създава два проблема: условия за висока влажност и провокира недостиг на хранителни вещества.
Висока температура и недостиг на влага
Тиквичките са устойчиви на засушаване, защото натрупват запас от влага в листата и стъблата, но при редовен недостиг на вода завръзите пожълтяват и опадат. Това може да бъде провокирано и от високи температури. При 35-40 градуса по Целзий тиквичките буквално се сваряват, стават рехави като вата, защото сочността на пулпата се губи. В този случай растенията трябва да се защитят от преките слънчеви лъчи, а напояването да се увеличи.
Липса на опрашване
Тиквичките имат женски и мъжки цветове и е необходимо опрашване – пренасяне на зрял прашец от мъжките към женските. Тази мисия е поверена от природата на насекомите, но при студено и влажно време пчелите не летят. Неопрашените завръзи изсъхват. В този случай е необходимо ръчно опрашване.
За привличане на опрашители се пръска със сладък разтвор на мед или захар (1 супена лъжица на 1 л вода). Премахването на част от листата, които скриват цветовете улеснява достъпа на опрашители.
Болести
При дъждовно време се наблюдава появата на бяло и сиво гниене, а гъбичките се активират при резки температурни колебания. Инфекцията поразява също листата и стъблата.
При върховата бактериоза гният върховете на тиквичките. Проблемът започва от завръзите и се разпространява към стъблото. Болните плодове имат много неприятна миризма и трябва да се отстраняват незабавно.
Сухото върхово гниене се дължи на недостиг на калций.
