Дори и най-страстните любители на биоразнообразието в природата се опитват да спрат нашествието на гъсениците, защото историите за ненаситността на тези вредители не са мит. Постоянно гладни, те изяждат до 200 пъти теглото си за около две седмици. Щетите, които нанасят на различните култури са много сериозни.
Как да се избавим от гъсениците?
Гъсениците в градината, които в крайна сметка се превръщат в какавиди и пеперуди, могат да причинят наистина катастрофални щети за много кратко време – особено, ако числеността им е голяма. Не е необходимо да ги търсим с лупа, за да ги открием. Една част от тях са големи и с пухкавите си косми веднага привличат вниманието ни, а други, които се опитват да се маскират като цвета на листата, издават присъствието си по следите, оставящи след храненето си. Гъсениците са навсякъде – в зеленчуковата, овощната и цветна градина, а много често и в плевелите.
Преди да вземем решение в полза на конкретен метод за премахване на вредителите, трябва да помислим за влиянието му върху околната среда. Гъсениците служат за храна на много птици (врабчета, кълвачи, синигери, червеношийки и др.) и малките им, а силно токсичните продукти за растителна защита трябва да се използват само в краен случай и според указанията. Важно е винаги да се съобразяваме с тежестта на натиска на вредителите, който е различен всяка година. Унищожавайки птиците или насекомите-ентимофаги, през следващия сезон ще оставим значителна празнина с естествената борба с гъсениците.
Агрохимичният контрол на гъсениците се извършва обикновено с пиретроидни инсектициди (бифентрин или цифлутрин).
Пръскането на маломерните растения не е проблем, но при големите дървесни видове е много трудно. Обработката на почвата с ацефат в този случай може да помогне, но тя трябва да бъде влажна, за да могат корените да абсорбират продукта и да го преместят в листата, служещи за храна на гъсениците.
Биоалтернатива – нетоксични за нецелевите организми продукти на базата на Bacillus thuringiensis, които разрушават стомашната лигавица на гъсениците. Популацията им намалява бързо, след като са погълнали достатъчно количество бактерии. Препаратите не са вредни за медоносните пчели и калинките. Подходящи са за обработване на зеленчукови, овощни и декоративни култури.
Bacillus thuringiensis е почвена бактерия и щамът, който е насочен към ларвите (гъсениците и молците), разрушава стомашната им лигавица. Открит е в началото на 1900-та година, а препаратите на негова основа се появяват на пазара едва през 70-те години като средство за биоконтрол на ларвите под формата на листен спрей. Пазарът предлага: ДИПЕЛ ДФ, ДИПЕЛ 2 Х и ФОРЕЙ 48 Б, които са насочени към ларвите на различни пеперуди, нанасящи вреда по зеленчукови, овощни и декоративни култури.
Ръчното прибиране на гъсеници е актуално винаги, но трябва да се работи с предпазни средства (защитни ръкавици), защото някои видове имат отровни косми. Вредителите се пускат в съд с топла вода, като задължително се преглежда долната страна на листата за наличие на яйца.
