Миризливият дървесинояд (Cossus cossus) е пеперуда от семейство Дървесинояди (Cossidae) и е разпространен навсякъде в България. В планинските райони може да бъде открит до 1 000 метра надморска височина. Но популационната плътност на този вредител е особено голяма в Пазарджишка, Пловдивска и Кърджалийска област.
Възрастното насекомо е едра пеперуда, която с разперени крила достига 10 сантиметра, а тялото й – до 4 см. Предните крила са сивокафяви, като върху тях има по-тъмни напречни вълновидни ивици. Във връхната и средната част на крилата личат няколко сиви петна. Задната двойка крила са със сивопепеляв цвят и на този фон линиите личат по-слабо. Яйцето е продълговато, овално, светло с канелен или кафеникав оттенък. Дълго е до 0,14 мм. Оребрено е надлъжно.
Гъсеницата е дълга до 9 см. Специфичното за нея е, че издава особен мирис на оцет. Откъм гърба е кремавожълта , а главата е тъмнокафява. Има хитинизирана по-тъмна гръдна част, раздвоена по средата от жълтеникава ивица.
Какавидата е тъмнокафява, с дължина до 4,4 см. Има 14 напречни реда от остри хитинизирани кукички. За тялото са характерни и 8 зъбовидни шипчета, между които личат брадавички.
Миризливият дървесинояд е многояден насекомен вид, като предпочита крушата, ясена, върбата и тополата, защото дървесината на тези видове съдържа повече захари. Цикълът на развитие преминава в три календарни години. Две зими прекарва като гъсеница от различна възраст. Новото поколение пеперуди се явява в края на пролетта и началото на лятото. Има два върха в летежа, който продължава до началото на септември. Първият връх е в началото на юни, а вторият – в края на август до началото на септември.
Пеперудите още с появата си са полово зрели. Чифтосването става през нощта. Оплодените женски снасят яйцата по кората на дърветата. По-голямата част е в основата на стъблото. Плодовитостта на женските варира от 287 до 710 броя. Яйцата са разположени на групички,
Излюпването започва през втората половина на юни и продължава до средата на септември. Младите гъсеници отначало правят широки галерии под кората на дървото. Те са с неправилна форма. Мястото на вгризването личи по стружките и зърнестите изпражнения около отверстията. В една галерия живеят 15 – 70 гъсеници. До първата зима гъсениците са плитко в дървесината, а след това навлизат дълбоко в нея към сърцевината. Хранят се усилено и бързо нарастват.
Важно за разпознаването на разпознаването на вредителя е, че от дупките изтича течност с остра дразнеща миризма. При ясеновото дърво гъсениците се събират най-вече в областта на кореновата шийка и основата на дебелите коренови разклонения. Според времето на излюпването развитието на новото поколение е разтегнато във времето и продължава около 22 – 23 месеца. Гъсениците издържат на студ в продължителен период. Минават в стадий какавида в почвата. Стадият продължава 3 – 4 седмици. Какавидите са в плътен копринен пашкул до метър от ствола на дълбочина около 5 см.
Нападнатите от миризливия дървесинояд дървета отслабват значително и стават неустойчиви на болести и неблагоприятни абиотични фактори. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
