Синор БГ ще представи на вниманието на стопаните опасни вредители от сем. Нощенки (Scotia segetum, syn. Agrotis segetum). Това са пеперуди, чиито гъсеници нападат голям брой културни растителни видове. От плевелните видове предпочитат ежовата главица, лободата, лютичето, равнеца, щира и др.. Насекомото е разпространено в повечето европейски страни без крайните северни райони. По света е познат в редица области на Азия, както и в двете Америки.
Възрастната пеперуда с разперени крила достига около 40 мм.. Антените на женските са четинковидни, а на мъжките - гребеновидни. Цветът на предната двойка варира от светлокафяв до жълтосив, понякога почти черен. Крилата на женските често са по-тъмни от тези на мъжките екземпляри. Отличителен белег е петното с бъбрековидна форма. То е обрамчено с тъмна ивица. В основата на крилата минават по-тъмни на зигзаг по-тъмни ивици. Задните крила са бледосиви. Към външния край потъмняват. При мъжките цветът на втория чифт е бял д белезникави нишки.
Яйцето е бяло с млечен оттенък. Няколко дена преди излюпването по него се явяват червеникави шарки. Малко преди излизането на гъсеницата яйцето потъмнява. Възрастните гъсеници са с цвят близък до този на почвата, но проявява лек отблясък. Отличителен белег са надлъжните тъмни ивици, проточени по гърба и странично на тялото. Главата на гъсеницата е червеникава. Гъсеницата стига на дължина около 45 мм. Какавидата е бяла с червеникав оттенък. Отличителни са двата шипа в аналния край. Дълга е до 20 мм.
Нощенката S. Segetum има две поколения годишно. Зимува възрастната гъсеница, скрита в почвата на дълбочина около 15 – 20 см. Изхранените добре гъсеници понасят отрицателни температури до - 18ºС. Гъсениците първа – четвърта възраст загиват при - 5ºС.
Какавидирането става напролет, когато гъсениците се придвижват към повърхността. На дълбочина около 4 см те правят малка почвена камера. Появата на новите пеперуди става през втората половина на май, а летежът е най-масов през първото десетдневка на юни.
Пеперудите са активни през нощта. Новите пеперуди не са зрели полово и трябва да се хранят. За храна служи растителният нектар. Поради това се насочват към цъфтящи растения, както и към места със започнала ферментация. Предпочитано място за снасяне са местата с рядка растителност, където ниско до почвата температурата се сравнително топла. Пеперуди, произлезли от добре изхранени гъсеници, снасят над 1500 – 2000 яйца. Недоброто хранене на гъсениците снижава родовитостта до 400 броя. Плодовитостта зависи и от наличието на храна за пеперудите.
Яйцата могат да бъдат намерени по долната страна на листната петура, по листните дръжки, а също по сухигте растителни остатъци върху почвата. Яйцата най-често са оставени единично, а по-рядко на групички.
Излюпването зависи от температурата. Най-бързо става при 29 - 30ºС. Според проучванията оптимални са границите 18 – 27 ºС. Сумата на ефективните температури за развитието на зародиша е около 63ºС. Гъсениците се крият от светлината под бучки пръст, листа и на други места.
В началото на хранене гъсениците нагризват долната страна на листата, а горният епидермис остава незасегнат. Това може да бъде наблюдавано при житните, зелето, тютюна и др. културни видове. Не е изключено младите гъсеници да унищожат засетите зърна, както и да прегризат младите стъбла и листните дръжки, както е при цвеклото. Повредите се разпространяват по връхната част на кореноплода и по страничните корени. По памука вредят гъсениците от трета до шеста възраст. (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
