Лилията е едно от най-удивителните и древни луковични растения. По популярност и аромат се нарежда на второ място след розата. В света са известни над 6000 сорта лилии – от най-непретенциозните и миниатюрни (до 30 сантиметра височина) до такива, с човешки ръст.
Цветовете имат шест свободни, извити към върха венчелистчета. Те са събрани в букет към върха на стъблото, като понякога могат да имат до 20 пъпки. Самите цветове могат да бъдат малки (до 2,5 см) или гигантски, достигащи до 30 сантиметра в диаметър. Формата им също варира по форма – чаша, камбанка, фуния, тюрбан или тръба.
Подготвяне на луковиците за засаждане
Преди засаждане луковиците трябва да се огледат внимателно за гниене. Основата им, от която излизат корените, трябва да бъде твърда и здрава. Почистват се и всички мъртви люспи, а корените се подрязват до 5-6 см. Дори луковиците да са здрави, те трябва да се третират. Накисват се в 0,2% Фундазол или калиев перманганат (1 г на 2 л вода) за 20-30 минути, а след това може да се потопят в някакъв растежен биостимулатор за около час. Подсушават се на сянка.
Луковиците се засаждат на дълбочина 3 пъти диаметъра им, но не по-малко от 8 см. Ако планираме да получим детки, тогава се засаждат малко по-високо.
Лилиите предпочитат рохкави, неутрални или леко кисели почви, но не понасят плътни и със застояла влага, което води до сиво гниене. При тежка почва се добавя по една кофа пясък и торф, както и минерален тор (100 г суперфосфат и 50 г калиев сулфат) на 1/м2. Може да се добави и органична материя, но не оборски тор.
Лилиите се засаждат върху въздушна възглавница, което означава, че в ямките първо се поставя пясък и върху него се слагат луковиците, покриват се с пръст и се полива.
Ако почвата е обогатена предварително, тогава можем да забравим за торене по време на вегетационния период, защото лилиите обикновено не са лакомници. Обичат проветриви места, но се страхуват от силни ветрове.
Желание за смяна на мястото
Изваждане на луковиците се прави не повече от веднъж на 3-4 години. Ако броят на цветовете намалява, а и самите растения са намалили размера си, тогава е време за пресаждане. Възможно е да нямат достатъчно хранителни вещества или луковиците са пораснали толкова големи, че им е станало тясно.
Луковиците на лилиите, за разлика от нарцисите и лалетата, нямат защитни люспи. Следователно, те трябва да се съхраняват на хладно и тъмно място (не повече от 1-3 градуса по Целзий) в дървени стърготини, пясък, почва или мъх.
Най-доброто време за пресаждане е септември, но ако времето все още е горещо и почвата е топла, тогава не трябва да се бърза – при пресаждането лилията трябва вече да е пуснала корени. Засаждат се на редове на разстояние 15 см един от друг.
Лилиите предпочитат да растат с „главата“ си на слънце, с „краката“ си на сянка. На преден план в лехата могат да се поставят хости, хойхери, здравец и други подходящи декоративни растения. Може да се оформи и стъпаловидна цветна леха, като първо се засаждат ниските, а след това поред – по-високите.
Комфортно презимуване
Не всички сортове лилии са еднакво зимоустойчиви. За регионите с по-суров климат е необходимо да се осигури защита, като се покрият със сухи опадали листа, смърчови клони, дървени стърготини или фолио. В ранна пролет те се отстраняват.
