Запазването на силна Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз за гарантирането на продоволствената сигурност на Европа е много важно в контекста на всички кризи, пред които обществото и селскостопанския сектор са изправени. Това заяви Лозана Василева, заместник-министър на земеделието и храните, която участва в експертната дискусия "Мястото на България в новата визия на ЕК за земеделие и храни", организирана от Green Transition Forum и Българската аграрна камара (БАК).
Темата на дискусията е от стратегическо значение за бъдещето на селското стопанство и хранителния сектор в България в контекста на новите предложения на Европейската комисия за периода до 2040 г., отбелязват организаторите. „Приветствам постигането на справедливи доходи за селскостопанските производители като приоритет в новата визия на Европейската комисия“, посочи още Василева. И допълни, че Министерството на земеделието и храните споделя оценката на ЕК, че достъпът до финансиране от Европейския съюз на селскостопанските производители е възпрепятствано заради сложността и бенефициентите трудно се ориентират сред многото правила, а наличието на голям брой програмни документи води до затруднения, предаде БТА.
Зам. министърът подчерта, че Общата селскостопанска политика следва да е независима и с добро финансиране с отделен бюджет, който да се основава на два стълба - директни плащания и за развитие на селските райони. В тази връзка страната ни ще продължи да работи активно за постигането на справедливи плащания за фермерите, посочи Василева.
Директорът "Стратегически планове по ОСП II" в Генералната дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК Марио Милушев припомни и някои от основните причини за разработване на новата визия на ЕК за Общата селскостопанска политика, а именно – огромните предизвикателства, с които се сблъскваме в този период - напрежението в света, което оказва сериозно влияние върху сектора, структурните предизвикателства, продължават намаляването на броя на селските стопанства, застаряването на земеделските производители - към момента само 10 на сто от фермерите в ЕС са под 40-годишна възраст, зачестилите климатични аномалии, обясни той. Според него тези нови обстоятелства изискват прилагането на нов подход и нова визия за бъдещето.
Селското стопанско и храните са стратегически сектор, а новата визия тръгва от стратегически доклади, които бяха подготвени за новия мандат на ЕК за бъдещето на европейското земеделие, каза Милушев. Сред приоритетните области на новата визия са изграждането на селското стопанство като привлекателен сектор, който предлага нови възможности за генериране на доходите и съдействие за по-добра печалба на фермерите. Приоритети са и намирането на нови източници на доходи, насърчаването на справедливи условия на живот и труд в жизнеспособни селските райони, създаването на благоприятна среда.
Гост на форума беше и вицепрезидентът на страната Илияна Йотова, която обясни, че няма как България да се съгласи с евентуални предложения за пренасочване на средства за селското стопанство към нови политики, както предлагат от Еврокомисията.
Според вицепрезидента позицията и отговорът на българската държава в бъдеще за това трябва да бъде еднозначен. Йотова припомни, че такава дискусия вече съществува по отношение пренасочване на средства от кохезионните фондове към новата политика например за превъоръжаване. Тези дни трябваше да се състои междинният преглед по изпълнение на кохезионната политика и разходването на средства от козехиозните фондове, което беше спряно, точно защото има желание в някои среди в Европа неизползвани, неоползотворени средства и поне част от тях или преформатиране на кохезионната политика да бъде насочена към новите политики, даде пример вицепрезидентът.
Илияна Йотова отбеляза, че се нуждаем от нова Обща политика за селско стопанство в рамките на ЕС и добави, че очевидно, че досегашните механизми, принципи и инструменти, макар и верни, доказали своята полза в годините, вече не са достатъчни, а една не малка част от тях трябва да бъдат променени.
Отбелязвайки доклада на Марио Драги "Бъдещето на европейската конкурентност", представен миналата година, който по думите й в България остана почти незабелязан, тя добави, че се е чул аларменият сигнал, активиран от изводите в него - че Европа трябва да се промени радикално. Според Йотова добре е, че ЕС започва на базата на този доклад преосмисляне на редица политики, но определено има какво да се направи по отношение на тромавите процедури и дългия бюрократичен път от идеята до решението. „Опасявам се, че не жънем особени успехи с всички ре-планове и ре-фондове, които бяха приети напоследък. Твърде големи амбиции със семпла реализация поради твърде високи изисквания и пример за това е самата "Зелена сделка", посочи Йотова, припомняйки, че нейната цел беше да превърне ЕС в първата в света неутрална по отношение на климата зона и да намали замърсяването до 2050 г.
Необяснимо обаче е защо на този фон, след като "Зелената сделка" завиши прекомерно изискванията към фермерите, към селското стопанство, към земеделието в Европа, те не бяха допълнително финансово обезпечени и подкрепени, а в някои части и програмата беше съкратена, каза Йотова. Тя отбеляза още, че от преосмисляне се нуждае и цялата политическа концепция за въглеродните емисии.
Вицепрезидентът отбеляза и предложената "Визия за селското стопанство и храните", както и декларираното от комисаря по земеделие и развитие на селските райони Кристоф Хансен, че в бъдеще за европейското земеделие трябва да се говори като за стратегически сектор, правилата трябва да бъдат така опростени, че да се гарантира неговата конкурентоспособност, както и трябва да се осигури дългосрочно развитие, иновации и социални придобивки, особено за младите фермери. Йотова коментира, че тези параметри ще бъдат ясни след като се видят и конкретните законодателни предложения от ЕК в следващите месеци. Вицепрезидентът каза още, че приветства амбицията на комисар Хансен и на неговия екип да се срещнат с агросектора и с ресорните институции във всяка държава и да бъдат отчетени спецификите на всеки регион. За нас този момент е ключов - България има традиции в производството на качествени продукти, но предизвикателството днес е добрите традиции и дадености на страната ни да отговарят както на високите европейски изисквания, така и да се превърнат в конкурентно предимство, каза Йотова.
Пред форума представителят на президентската институция обясни, че много внимателно следят оценките на експерти, добавяйки, че няма как с тревога да не отбележат, че „в последните 20 години сме загубили голяма част от малките и средните си стопанства за производство на плодове и зеленчуци, които са гръбнакът на сектора“. Йотова цитира данни на браншовата камара, според които около 600 000 - 700 000 души вече не заминават със земеделие у нас.
В подготовката на новата селскостопанска политика за новия програмен период България има всички шансове да участва активно в нейното съставяне, защитавайки своите специфики и коригирането на сегашни пропуски и недостатъци, поясни вицепрезидентът. Пояснявайки, че трябва да се търсят и вътрешни баланси между различните браншове в селскостопанската политика и защита на интересите на различния тип производители. България трябва да бъде субект в изготвянето на програмата, а не изпълнител на решения, които една немалка част от тях след това се оказват неизпълнени и неработещи, посочи Йотова.
Илияна Йотова каза още, че дълги години в България политическото говорене за земеделието остава клиширано, без да имаме особено дългосрочни решения и политики. Вицепрезидентът добави, че днес обаче сме изправени пред нов контекст - имаме все по-силен обществен натиск да възстановим българското производство, да гарантираме здравето на гражданите с качествена храна и едновременно с това да развиваме силен и устойчив бизнес.
