Начало » Новини » Коментари
31.05.2023 г.

Кирил Боянов: Ето защо кооперациите в България не са 3 600 като в Испания

Позиции
Кирил Боянов: Ето защо кооперациите в България не са 3 600 като в Испания

sinor.bg

По повод статията „Родното сдружаване се хвали само с 40 фермерски групи – в другите европейски държави са стотици!”, публикувана в Синор.бг на 29 май т.г., бившият председател на Областния съюз на кооперациите в Силистра Кирил Боянов направи коментар по темата, който публикуваме със съкращения.

Земеделските кооперации в България работят при различни икономически условия спрямо кооперативните в западните страни, като организационно селскостопански структури с реална собственост на земя по местоположение и средства за производство. Днешният Закон за кооперациите, създаден през 1999 г., е непълен и се допълва и конкретизира с Устава на кооперацията. По него действат не само в земеделието, но и в ЦКС, ПКС, финансовите, горските, кредитните кооперации и др. В този вид той не води до разбирателство и не предизвиква интерес между собственика на земя и стопанската структура с изключение на получената рента, а не с бъдещото инвестиране и изграждане на трайни насаждения, поливни площи и междукооперативни предприятия за преработка с добавена стойност, каквато е идеята на коорепирането в ЕС.

Печалната участ на родното сдружаване

Над 30 години от съществуването на земеделските кооперации след демократичните промени, те имат изключителна важна роля не само за производство на земеделска продукция, а те съхраниха собствеността върху земята на дребните и средни собственици и осигуряват доходи на около 1 348 100 души в България, или 24,9 % от заетите в страната.

Извършеният SWOT анализ от приложението на този закон определи следните силни и слаби страни.

Силни страни - членството е доброволно;

*  Всеки член кооператор получава възнаграждение за вложеният от него труд;

*  Всеки получава рента за предоставената по аренда своята земя;

*  Земята продължава да е собственост на всеки член кооператор и той има право да участва в сдружението съобразно своя интерес;

*  Всеки кооператор може да бъде избиран в органите за управление и да избира;

*  Висш орган на Управление е Общото събрание;

*  Избираеми- други органи са Управителния Контролният съвет Председателят;

*  Изповядва ценности като равенство, демокрация, устойчивост, социална справедливост и потенциал за бъдещето си.

Слабите страни

*   При учредяването на земеделските кооперации не е имало изисквание за предоставена земя, а само дялова вноска;

*   Член кооператорът сключва аренден договор с кооперацията т.е. със себе си;

*   Всяка кооперация изготвя своя Устав, а тук има много различия и пропуски в съдържанието от гледна точка на субективизъм;

*   Липсва задължително изисквание за образователен ценз и това спомага да се изберат непрофесионалисти и комерческите им интереси доведоха до ликвидиране, а за някой превземане в своя полза на кооперацията;

*   Приема изискването за комасирано земеползване, което е антиконституционно, то е от миналото на ТКЗС-та, не на кооперация с реално местоположение със земи на собственици и тази слабост е продиктувана от несъвършеният Закон за земята;

*    Липса в закона задължително актуализиране на дяловия капитал при положителен резултат, а това се посочва субективно в устава, а би трябвало още в закона да бъде заложено. И от тук много варианти за субективни решения;

*    Възнаграждението на председателя и административният персонал не зависи от крайният икономически резултат за разлика от рента за собствениците на земята;

*    Чрез wстава на ЗК се разрешава увеличаване на дяловия капитал на собствениците на земя до определен размер. Примерно, таван 1000 лева при положителен финансов резултат. Това дава право на председателя чрез манипулиране на ОС и на платените членове на УС да продължават да държат неактуализирани дяловите вноски на член кооператорите още от времето на учредяването на ЗК, а грамотните аграрикономисти би трябвало да се досещат какъв е замисъла на този алгоритъм.

*  Гласът на член кооператора на ОС не зависи от размера на дяловата вноска и от размера на арендуваната земя. Има три декара или 100 декара, предоставена под аренда земя, която се брои за един глас. Това ли е демократичното?

Непълнотата и пропуските на закона за кооперациите и опцията за тяхното конкретизиране чрез устава на ЗК дава голяма свобода на председателя чрез Управителният съвет да манипулира общото събрание, а това се постига чрез следният алгоритъм:

На всяко заседание членовете на управителния и контролен съвет на тези органи получават възнаграждение от порядъка 150- 200 лева и това спомага да подкрепят позицията на председателя. Битката за членове на УС и КС в някои кооперации е „жестока“. За жалост, на днешните събрания знаещите член кооператори не участват, сами си отговорете защо? На практика няма кворум, чака се един час и се постига прием на решението и предложението на председателя. В някой ЗК член кооператорите при учредяване на същата са били 20-30 собственика на земя и те решават съдбата на кооперацията. Ако друг собственик на земя желае да стане член кооператор, то в устава е записано изисквание да внесе 1200- 1300 лева / дка инвентарна вноска и това е непосилно и така този председател се подготвя утре, при промяна на нормативната уредба по Търговският закон да се учреди акционерно дружество и да държи пакета от акции.

Друг алгоритъм за превземането на кооперацията от председателя е да не купува земя за ЗК, а за себе си или своите деца и чрез регистриране на тяхно име еднолични фирми със същият предмет на дейност да постигне превземането на кооперацията. Изтича срокът на арендния договор и собственикът на земя се насочва към сина му, дори с по-висока рента.

Четвърти алгоритъм на превземане на ЗК чрез внедряване в УС и КС  свой агенти или купуване гласове от Общото събрание. Има още много способи за превземане и ликвидиране на земеделските кооперации – зятавя ат 3 200 кооперации сега са около 300.

След 30 години на преход и участник в еволюцията на българското земеделие смятам, че е време тези създали се поземлени отношения да изискват промяна във философията на функциониране на днешното кооперативно движение с адекватна нормативна уредба у нас, синхронизирана с европейското законодателство. Тук има според мен два подхода.

Първият- козметични промени на досегашният закон за кооперациите и допълването му с нови правила, което според мен е необходимо и недостатъчно те да се наричат кооперативи от нов тип.

Вторият подход- нов закон за кооперативите, които да бъдат регистрирани като капиталови дружества по Търговският закон, което би довело до синхронизиране с европейското законодателство. И този Закон за кооперативите ще да почива на доброволно коопериране и сдружаване. Не може в днешно време 6% от ползвателите на земя да консумират 80 % от субсидиите на ЕС. Идеята и философията на желаният и необходим закон за кооперативите трябва да отговори на назрелите нов тип поземлени отношения с цел осъвременяване и активиране посоката на развитие и усъвършенствуване на кооперативното движение.

Нов момент в бъдещия проектозакон за кооперативите и регулиране на тези сложни поземлени отношения от предоставената земя на кооператива да се уреждат с Договор за управление, а не както досега с изтичане срока на договора да се сключва нов договор с нотариална заверка.

Този договор за управление да се подписва еднократно между собственика на земя и кооператива- ползвател. Договорът да дава право на кооператива да обработва, стопанисва, опазва и подобрява почвеното плодородие на земята и собственикът да получава т.н. вътрешна рента за членовете на кооператива, а нечленовете на кооператива да получават паричен израз или т.н. външна рента.

Когато даден член кооператор напуска кооператива, да има изисквание поне 1,5 сезона неговата земя да е била актив на този кооператив. Тук законът трябва да даде отговор наследява ли се членството и тежестта върху предоставената земя.

Новият проектозакон за кооперативите би трябвало да даде отговор на следните въпроси:

1.      Задължителна финансова инспекция при изтичане четиригодишният мандат на председателя, а не като сега да бъде пожелателно;

2.      Изисквание за образователен ценз и професионален опит в земеделието на председателя;

3.      Задължително актуализиране на дяловите вноски при положителен финансов резултат;

4.      Общото събрание да решава размера на вътрешната и външна рента и капитализиране на дивидента;

5.      В проектозакона да се посочат критерият за актуализация на дяловите вноски примерно процент от инфлацията, ръста на БВП и БДС и т.н.;

6.      Други източници за увеличаване размера на дяловата вноска. Примерно инвентарна вноска на декар до определен размер;

7.      Решение на общото събрание за участие на кооператива в междукооперативни предприятия;

8.      Договорът за управление да дава право на кооператива със съгласие на собственика на земя да се променя начина на трайно ползване:

-        Изграждане масив от трайни насаждения;

-        Изграждане на поливни площи.

9.      Да дава възможност за учредяване кооператив на собствениците на земя и кооператив на фермерите- ЕООД, ООД, ЕТ и др.

Фермерските кооперативи да помагат да изграждат складово стопанство, общо снабдително стопанство, научно звено за внедряване на иновативни технологии, търговско звено, преработвателно предприятие с цел постигане преработка на произведената селскостопанска продукция с постигане на добавена стойност, директна търговия на дребно на пазара със собствена магазина мрежа. Пример: Фирма Лимлтрейн във Франция, където членуват 3200 фермери.

Днешните земеделски кооперации всяка от тях изгражда складово стопанство или ползва това на зърнени храни, всяка прави проучване и търсене на пазари, всяка следи маржовете на цените, всяка от тях контактува с научните институции и т.н.

Преди приемането на нов закон за кооперативите отново трябва да се синхронизира нашето законодателство с европейското. Нов закон за земята, закон закомасацията, закон за арендата и др.

Липсата на Национална стратегия за развитие на българското земеделие в условията на ОСП е крайно наложителна.

Приетото комасирано земеползване и „ белите“ петна в земеделието отчасти прилича на земеползването от времето на ТКЗС-та, но тази практика създава проблеми в поземлените отношения и тези „ пожари“ се гасят чрез административни мерки. Питаме се дали това е българска измислица и не противоречи ли на конституцията за непрекосновеноста на собствената земя? Има ли на запад кооператив с такова комасирано земеползване? Липсва контрол на пазара на земята, а неговата липса създаде досегашните местни феодали-рентиери със земя, чиято прикрита собственост е на депутати, нотариуси, адвокати.

Липсата а нормативна уредба създаде икономическа среда за развитие на рентиерството присъщо на пещерния капитализъм. Лица с криминален произход на капитала трансформираха своя капитал в земя. Едно трябва да знаем, че земята и златото имат висока стойност. Но днес при нашите условия земята става по-скъпа от златото, защото златото може да се произведе, а земята не се произвежда и тя е ограничен природен ресурс и като национално богатство и продоволствен ресурс следва да се съхранява и подобрява нейното плодородие.

Време да се изгради държавна банка- земя, време е да се въведе прогресивен поземлен данък и заедно с данъка върху горите да стимулират изграждането на подземна тръбна напоителна мрежа, защото това подсказват последните сушави години.

Интересът към българската земя расте и ще расте заради благоприятното разположение на страната ни в умерено континенталният пояс. Въпреки глобалното затопляне на планетата у нас все още има граници между четирите годишни времена и богатото разнообразие на типове почви, а у нас се намират 3 % от най- плодородните почви в света, които са предпоставка и условие за диверсификация при отглеждането на културите в различните региони на страната.

Кирил Боянов, агарикономист

Кирил Боянов: Ето защо кооперациите в България не са 3 600 като в Испания
15538
 

Последни материали
Виж
Аграрен университет - Пловдив
Отлични резултати oт опити с Принципал® Голд в АУ Пловдив
При лек спад в цената спрямо предишната тръжна процедура
Йордания купи на търг почти двойно повече фуражен ечемик от планирания
При свинското обаче приходите нараснаха въпреки спада в количествата
Франция сви рязко износа на месо
Песимистични прогнози за производство на зърно в Украйна през 2024 г.
МЗХ публикува наредба № 9 за обществено обсъждане
Кои са новите моменти в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“
Седмична агрометеорологична прогноза за периода 19-25 април 2024 година
Неустойчиво време ще ограничава възможностите за работа на полето
Свързани материали
Виж
Експертно становище
Кирил Боянов: Всяко правителство се страхува да въведе поземлен данък – защо?
Политики
До броени минути от БАК ще обявят дали ще има протести и на 6 февруари
ЕС създава общоевропейска система за наблюдение на горите
МЗХ подготвя наредбите по две площни мерки за гори
Ще се работи по важни законодателни инициативи в сектор „Земеделие“
Екипът на министър Вътев даде отчет какво е свършил през последните 6 месеца
Вътев отговори на протестиращите фермери с отчет за изплатените средства през 2023 г.
Министърът на земеделието и храните
Кирил Вътев: Заедно с бранша ще откриваме слабите звена по веригата от полето до клиента
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини