Когато преди седмица заместник министърът на земеделието Тодор Джиков посети Испания, за да почерпи от опита на тамошните земеделски кооперативи, родните фермери неизбежно си припомниха печалните „достижения” на сдружаването у нас, чиито стимули не бяха разписани в нито един закон през последните 20 години. Затова и статистиката е безкомпромисна – от момента на присъединяването на България в Европейския съюз досега нито кооперативното ни движение се развива с възходящ тренд, нито сдружаването се случва като в другите европейски държави.
Ето и фактологията - през 2007 г. земеделските кооперации в страната са надхвърляли 1 150 броя и са обработвали 7,263 млн. дка земя. Последвалите масови фалити обаче се стовариха и върху тази форма на сдружаване, като през 2016 година броят на кооперациите вече падна до 767, а обработваната от тях земя – до 5,1 млн. дка (данните са на Института по аграрна икономика и са единствените до момента). След ковид пандемията и кризата с войната в Украйна никой не си и помисля да оповести последния брой на реално съществащите кооперации, защото неофициално той се е свил почти двойно. И докато в Испания земеделските кооперации днес наброяват 3 600, у нас са някъде около 360.
И понеже европейската политика насърчава изключително много сдружаването между фермерите, отново попитахме Министерството на земеделието какви мерки е взело да стимулира създаването на групи и организации на производителите. Все пак, новата Обща селскостопанска политика (ОСП) вдига с по 10-15 процента субсидирането за всяка група или организация и това е разписано в голяма част от интервенциите в Стратегическия план.
Ето защо кооперациите в България не са 3 600
Отговорът от ведомството обаче е доказателство за пълния провал и липсите на всякакви политики по отношение на фермерското обединяване, особено на малките стопанства, които иначе трудно биха издържали на икономическите трусове като инфлация и рецесия.
Според данните на министерството към май 2023 година, признатите от министъра на земеделието групи и организации на производители (по Наредбата № 12 от 05.05.2015 г.) са едва 40. Забележете, през 2016 година, в същите тези регистри бяха вписани 37 групи и организации, в които са обединени 226 стопанства!!! Обобщено казано, за 6 години – от 2016 до 2023 г. добавените нови сдружения са едва 3. Да не правим сравнения с останалите европейски държави като Холандия, Испания, та дори и в нашия регион като Полша, Румъния и др., където, ако не хиляди, то тези обединения са стотици.
Провал с подпомагането по ПРСР
На въпроса в кои производства са създадени тези сдружения, от ведомството отговориха, че в сектора на плодовете и зеленчуците организациите са 15 плюс една призната група, или общо 16. В сектора на млякото и млечните продукти фермерските организации са 3, а групите са десет. В зърнено-житните и маслодайните култури има една организация и две групи. Три са регистрираните организации в областта на пчелните продукти. В сектора на медицинските и етеричномаслени култури има две признати групи. При месодайните животновъди – също две признати групи. Само една е признатата група на производителите на картофи.
Тук е важно да припомним, че в миналия програмен период по ПРСР бяха заделени над 16 млн. евро, с които да се насърчи учредяването на групи и организации на земеделците. При първия прием на проекти по мярка 9 бяха през 2018 г. бяха одобрени 30 проекта, представени от признати групи и организации на производителите, но голяма част от тях не бяха изпълнени. Впоследствие бюджетът беше намален на 9,3 млн. евро, като юли миналата година имаше още един прием.
Известно е, че подпомагането по мярката е за период от 5 години и се определя като процент от стойността на годишната реализирана на пазара продукция от групата или организацията производители. С промените на еврорегламент 2020 от 2020 г., свързан с ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г. крайният срок за извършване на плащанията по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. беше удължен до 31 декември 2025 г.
Актуалните данни на фонд „Земеделие” одобрените и изплатени субсидии по тази мярка към момента са следните – от подадените 38 проекта, одобрените са само 23, като договорените суми по тях са в размер на 6 496 457 евро. От тях къв момента са изплатени 4 048 598 евро. С други думи – една мярка, чийто прием по ПРСР 2014-2020 г. започна с 4 години закъснение, не приключва особено успешно за фермерските групи и организации в България. Въпросът е защо и досега нито министерството, нито фонд „Земеделие” направиха анализи за неуспеха на тези политики.
Екатерина Стоилова
