В третата част от поредицата, в която ви запознаваме с Наръчника за директните плащания в тазгодишната кампания, ще представим две от екологичните схеми – екосхема за намаляване на използването на пестициди (Еко-НИП) и екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН).
При първата схема се прилагат следните екологични практики - не се влагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива съдържащи глифозат; ако се прилагат продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само такива продукти, които не попадат в първа професионална категория на употреба; разрешена е употребата на феромонови уловки, съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита с активни вещества, публикуван на интернет страницата БАБХ.
При този тип практика фермерите могат да използват органични/естествени пестициди. Препоръчително е прилагането на продукти за растителна защита (ПРЗ), чиито активни вещества са базирани на растителни екстракти (например ПРЗ на база пиретрини, които се извличат от цветовете на хризантемата), екстракти на база на извлечени етерични масла или екстракти от рециклирани и обработени отпадъци от хранително вкусовата промишленост (цитруси, плодове, зеленчуци, дървесни, храстовидни и цветни видове).
Ползите от този тип пестициди водят до намаляване или липса на замърсяване на почвите, водите или продукцията от химични синтетични ПРЗ; до ограничаване на свързаните с ПРЗ рискове за човешкото здраве. Те са разрешени и за ползване като метод за защита на растенията в биологичното производство.
Недостатъци: Имат променлива ефективност на контрола на вредителите. Приложението им е ограничено и поради по-високата имцена.
Използването на ПРЗ (биопестициди) на база природни продукти и рециклирани или обработени растителни отпадъци се прилага предимно в биологичното растениевъдство. Те се използват като алтернатива на химичните синтетични пестицидни средства, като не показват токсичност за хората, полезната ентомофауна, почвата и околната среда. Обикновено те въздействат само върху целевия вредител и свързаните с него организми, без останалите биологични организми да се излагат на риск. Те са обикновено биоразградими и нямат карантинен срок. Преди използването им стопаните трябва да потърсят специализирана информация за отделните видове био-пестициди и начина на прилагането им.
Алелопатични растения. Интергриране на подбрани растения в ротацията на култури. Използване на метода за избор на подходящи растения, които благоприятстват развитието на основната култура и пречат на развитието на плевели. Всеки организъм произвежда биохимикали наречени алелохимикали, които се отделят докато растението е живо и в процесите на гниене след смъртта му. Те могат да оказват положително или негативно влияние както върху околните растения, така и върху вредителите. Така алелопатията се оказва ефективен метод за взаимна защита на растения от вредители, борба с различни видове плевели, начин за стимулиране развитието и др. Тази практика се прилага основно в биологичното растениевъдство и най-вече в еленчукопроизводството. Предварително земеделският стопанин трябва да разполага с информация за взаимоотношенията между растенията (кой с кой е приятел), след което да изготви план за правилно разполагане на отделните растения в стопанството.
Ползи: Намаляване на появата на плевели и вредители без употреба на ПРЗ. Недостатъци: Успешното прилагане е силно зависимо от локалните характеристики и фактори. Тази практика се прилага основно в биологичното растениевъдство. Предварително земеделския стопанин трябва да разполага с информация за взаимоотношенията между растенията (кой с кой е приятел), след което да изготви план за правилно разполагане на отделните растения в стопанството.
Първа част от Наръчника за Кампания 2023 г.
За да се получи подпомагане по екосхемата за намаляване на използването на пестициди (Еко-НИП), трябва да е изпълнено задължително изискването да не се влагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива съдържащи глифозат, плюс още едно от другите две изисквания, а именно - ако се прилагат продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди, да се използват само такива продукти, които не попадат в първа професионална категория на употреба или разрешена е употребата на феромонови уловки, съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита с активни вещества, публикуван на интернет страницата БАБХ
Всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през 2023 г. фермерите са длъжни да ги вписват своевременно и коректно в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходно-оправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи.
Документите, които представяте заедно със заявленията за подпомагане
Закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки се доказват като земеделските стопани представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване – фактури и/или фискални касови бележки. Документите трябва да бъдат издадени в периода от 1 октомври 2022 г. до 30 септември 2023 г. При смърт на кандидата за подпомагане документите в периода след смъртта, следва да бъдат издадени на името на представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
В периода от 1 до 31 декември 2023 г. земеделските стопани представят документите лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“. При смърт на кандидата за подпомагане документите се подават в посочения период или до 15 дни от датата на смъртта, когато е настъпила преди изтичане на периода, от представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
Документите се представят електронно с квалифициран електронен подпис и/или в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по:
1. постоянен адрес на кандидата - физическо лице;
2. адрес на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец.
При следващата схема за екологично поддържане на трайните насаждения(Еко-ТН) се прилагат практики, свързани с екологично поддържане на междуредията или от вътрешната страна на границата на парцела, като те се сеят с една или смес от изброените култури: Хибридна детелина (Trifolium hybridum); Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense); Обикновен звездан (Lotus corniculatus); Теснолистен звездан (Lotus tenuis); Еспарзета (Onobrychis Paertn.); Пясъчен фий (Vicia villosa); Панонски фий (Vicia pannonica); Фуражен грах (Pisum sativum L.); Лупина (Lupinus); Секирче (Lathyrus sativus); Египетска детелина; Фуражна ряпа; Елда (Fagopyrum esculenum); Бял синап (Sinapis alba); Фацелия (Phacelia sp.), които се отглеждат самостоятелно или в смес с: Английски райграс ( Lolium perenne L.); Италиански, многоцвeтен райграс (Lolium multiflorum L.);
Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss ); Ежова главица (Dactylis glomerata L.); Ливадна власатка (Festuca pratensis Huds); Червена власатка (Festuca rubra L.); Ливадна метлица (Poa pratensis L.); Тимотейка ( Phleum pratense L.).
При екологичното поддържане на ивици по краищата на овощните градини, заети с естествена растителностите тяхната максимална ширина трябва да бъде до 20 метра и минимална ширина от 1 метър и върху тази площ не се прилагат продукти за растителна защита. В общия случай ивиците в еко схемата не съвпадат с буферните ивици в ДЗЕС 4 (поради факта, че не са в близост до водни басейни) и са различни териториално като по този начин надграждат общите изисквания. В случай, че трайните насаждения са разположени в близост до водни обекти и подлежат на изискването за ивици по ДЗЕС 4 – площите в еко схемата започват да се броят след отчитането на минималните площи по ДЗЕС 4 и следва да ги надхвърлят териториално.
Ивиците по краищата на парцелите следва да са различни от буферните ивици по еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. Това означава, че дадена площ от стопанство може да бъде заявена само по една от екологичните практики – в еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура или в еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждения.
Тук ще припомним, че като практика за управление на заплахите от ерозия може да се отглеждат и азотфиксиращи култури. Азотофиксиращите култури „улавят“ азота от въздуха и го предават в почвата. Азотфиксиращи култури са Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa; Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp.; Боб (аспержов боб/ вигна) - Vigna spp.; Нахут - Cicer spp.; Детелина - Trifolium spp.; Бакла - Vicia faba; Леща - Lens culinaris; Лупина - Lupinus spp.; Грах - Pisum spp.; Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba); Еспарзета - Onobrychis spp.; Звездан –Lotus corniculatus L; Соя – Glycine max.; Бурчак - Vicia Ervilia; Фъстъци – Arachis Hypogaea.
Ползи: Запазва се влагата в почвата. Увеличават почвеното плодородие по естествен път като заместител на синтетичните торове. Предпазват почвата от ерозия и подтискат развитието на плевелите. Стимулират насекомите-опрашители и биоразнообразието в земеделските площи. Източник на допълнителна фуражна добавка за животновъдството. Източник на растителни протеини за консумация от населението. Не се прилагат грижи за междуредова обработка в трайните насаждения.
Недостатъци: Допълнителни разходи за материали (за семена) и труд (за сеитба и прибиране) на растениевъдната продукция.
