След като на 18 април дългообещаваният Наръчник за директните плащания в Кампания 2023 г. беше публикуван на страницата на Министерството на земеделието, очертаването на имотите може да започне. Преди публикуването му Синор.бг ви запозна в подробности с новите интервенции по така наречения първи стълб. Затова в новата поредица от текстове ще съчетаваме интервенции от Наръчника с добрите земеделски практики, за които се отнасят.
В първия текст ще съчетаем особеностите на екологичната схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал чрез насърчаване на зелено торене и органично наторяване. Тук се отнасят още отглеждането на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене; използването на външни органични подобрители на почвата, съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство.
Основното при зеленото торене (т.нар. сидерация) е, че се сеят култури, т.нар. сидерати като основна култура, с които се обогатява почвата с органични вещества. Като самостоятелна форма на сидерация културите трябва да заемат сеитбооборотното поле в течение на една вегетация. Може да се използват и като тревнобобови или житнобобови студоустойчиви смески, които се окосяват и заравят напролет.
Практиката на засяване на обработваемите площи в периода между отглеждането и прибирането на две култури с треви или тревни смески, спомага както за запазване на активния почвен слой от изнасяне, така за добавяне на въглероден диоксид в почвата, като по този начин се помага на полезната микрофлора да се развива и функционира нормално. Повечето треви преустановяват вегетацията си и умират през зимата, като се разлагат, оставяйки след себе си богат слой от органична материя, която постепенно се инкорпорира с почвата. Интересът към зеленото торене идва и от купувачите, които използват местно произведени храни, тъй като в тях може да се включат грах, детелина и просо, които са търсени на пазара.
Зеленото торене намалява обемната плътност на почвата – уплътняването. Обикновено разрохквачите работят на дълбочина до 45 см с цел да разрушат уплътнения подорен слой. При използване на покривни култури се наблюдават микропори на дълбочина до 1,2 метра.
Основните ползи на сидератите са, че уплътняват сеитбообръщението, предпазват почвите от ерозия, снабдяват почвата с азот, съхраняват почвената влага, потискат плевелите и намаляват разходите за растителна защита, а част от биомасата може да се използва за фураж.
Недостатъците са в непроизводственото използване на културите. Подходящи като покривни култури са фуражният и обикновеният грах, фият, синапите, репкото, ръжта, зимният ечемик и зимният овес. Бобовият компонент спомага и за привличане на насекоми-опрашители. Оптималният срок за засяване на културите за зелено торене е средата на лятото. Засети през лятото, особено при поливни условия, тези култури развиват достатъчно голямо количество зелена маса, която се заорава в началото на ноември. При заораването през есента органичната маса се разлага много добре. В неполивни райони сеитбата се извършва през есента, като така се гарантира на посевите добро вкореняване, предпазване на почвата от ерозия през зимата, а заораването се прави през пролетта на следващата година (април или май)
Междинните култури са средство за уплътняване на сеитбообращението, което позволява отглеждането им в период, свободен от други култури, като зелената маса и корените на растенията могат останат и да се заорат. Възможно е приложение и в комбинирана форма, като основният добив се използва за храна на животни, корените и допълнителният прираст се заорава в почвата.
Използването на междинни култури в земеделието постига редица цели свързани в предотвратяването на водната и ветрова ерозия, особено в периоди, когато има завишени условия за това, с подобряването на влагозадържането на почвата, спомага за задържането на органичното вещество в повърхностните слоеве на почвата, играе роля като потиска развитие на нежелана плевелна растителност, увеличава естественото плодородие на почвата. Засяването става след основната култура, а изискванията към междинните култури е свързано с факта, че те трябва да изпълнят своите задачи, и да имат следните характеристики:
- да са бързорастящи и да образуват голям обем органична маса - бърз растеж и покриване на почвената повърхност – така се потиска и развитието на плевелна растителност;
- да имат нежна листна маса, която бързо се мулчира, за да улесни
сеитбата на основната култура след нея;
- нежната листна маса се минерализира бързо и подава хранителни елементи още на първата основна култура;
- в смеските е препоръчително да има и незимуващи видове, които образуват буйна листна маса, която след попарване през зимата позволява безпроблемно размесване с почвените обработки напролет;
- да образуват коренова система с голяма маса и обем; - смеските е добре да имат компоненти с различни по вид и дълбочина коренови системи, така се получава едно многопластово структуриране на почвата.
Основно междинните култури се делят на следните категории:
* според срока на ползване – летни и зимни междинни култури, като зимните често се наричат и предкултури.
* според вегетацията – зимуващи и незимуващи видове.
* според ботаническия вид – бобови, житни, кръстоцветни и други. ръж, тритикале, ечемик, пшеница, овес, лимец, просо, сорго и др.. Към нежитните култури са включени грах, фий, леща, фасул, нахут, бакла, лупина, бурчак, соя, бял синап, репко, елда, фацелия и фуражна ряпа.
Междинните култури се засяват между две основни култури и биват зимни предкултури и втори култури (летни). За условията на нашата страна при неполивни условия, по-голямо значение и сигурност имат зимните предкултури. Необходимо е да се знае, че като допълнителен предшественик, междинните култури намаляват добива от основната култура, но общата продуктивност (междинна + основна култура) е по-висока от добива на основната култура без уплътняване. За прилагане на практиката, земеделският стопанин трябва да избере видовете междинни култури, които ще засява, по формата на смески от не-житни и житни култури. В периода на отглеждането им като зелено торене, площите с междинни култури не трябва да се третират с продукти за растителна защита.
В Наръчника е публикуван и списъкът на смески с междинни/покривни култури от групата на житните и нежитни култури. В първата група влизат ръжта, тритикалето, ечемикът, пшеницата, овесът, лимецът, просото, соргото и метлата. В нежитните култури влизат грахът, звезданът, еспарзетата, лещата, фасулът, нахутът, баклата, лупината, бурчакът, соята, синапът, репкото, фуражната ряпа и рапицата.
Изискванията за минимални срокове на отглежданите култури:
Междинните култури/покривни култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 15 октомври 2023 г. до 15 февруари 2024 г. Не са площи с междинни култури тези, които са засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша. Изисквания към минимално изискуемите обработки:
Използват се за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид.
Изисквания при практиката за използване на външни органични подобрители на почвата. Фермерите трябва да внасят органично вещество чрез:
1. Подобрители, получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна био маса;
2. Подобрители, получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна био маса;
3. Подобрители, получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна био маса чрез червеи;
4. Подобрители, получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна био маса;
5. При използване на нискоемисионни техники за прилагане на течен оборски тор - впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането.
Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране. За целите на еко схемата земеделският стопанин трябва да има План за управление на хранителните вещества. Този план трябва да е изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. Планът се представя не по-късно от триседмичен срок след края на периода за подаване на заявления за подпомагане (периодът за подаване на заявления през настоящата година е до 30 юни 2023 г.) електронно с квалифициран електронен подпис и/или лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд "Земеделие", отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане".
При внасяне на подобрител количеството на осигурен общ азот N (азот) трябва да не бъде по-малко от 10% от потребностите на конкретната култура и да не надвишава 150 кг. общ N (азот) на хектар.
Доказването на вложените обеми подобрител на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел.
Земеделските стопани, които сами са произвели органичните подобрители, вместо разходооправдателни документи следва да:
* представят становище от съответната Областна дирекция по безопасност на храните за завършен процес по аеробно или анаеробно третиране на оборски тор, по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ, L 300 от 14.11.2009 г.), или
* представят доказателства за лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове, а когато площадката е на друго лице - и протоколи за произведена продукция, идентична на вложената, или
* представят доказателства за наличието на растителни остатъци след термична обработка, или
* са регистрирани по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Документи, които представяте
Вложените обеми органични подобрители на почвата се доказват като земеделските стопани представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване –фактури и/или фискални касови бележки.
Документите трябва да бъдат издадени в периода от 1 октомври 2022 г. до 30 септември 2023 г. При смърт на кандидата за подпомагане документите в периода след смъртта, следва да бъдат издадени на името на представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
В периода от 1 до 31 декември 2023 г. земеделските стопани представят документите лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“. При смърт на кандидата за подпомагане документите се подават в посочения период или до 15 дни от датата на смъртта, когато е настъпила преди изтичане на периода, от представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
Документите се представят електронно с квалифициран електронен подпис и/или в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по:
1. постоянен адрес на кандидата - физическо лице;
2. адрес на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец.
