В наръчника за директни плащания за Кампания 2024 г. подробно са отразени първите промени в Стратегическия план. Целта на тези промени да се увеличи броят на земеделските стопани, които инвестират в подобряване на околната среда. В този текст ще представим новите изисквания, разписани в екологичната схема за възстановяване на почвения потенциал, включващи насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване (Еко-ЗВПП).
Тези екологични практики се прилагат в стопанства, които отглеждат непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене или пък които използват органични подобрители на почвата, съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном.
При практиката за отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури допустими за отглеждане са междинни/покривни култури. Самите междинни култури са създадени като смески от нежитни и култури. В групата на житните култури влизат ръж, тритикале, ечемик, пшеница, овес, лимец, просо, сорго, метла.
В групата на нежитните култури влизат грах, фий, звездан, еспарзета, леща, фасул, нахут, бакла, лупина, бурчак, соя, синап, репко, фуражна ряпа, рапица.
Изискванията за минимални срокове на отглежданите култури:
Покривните култури трябва да бъдат налични на полето поне в периода от 15 октомври 2024 г. до 15 февруари 2025 г. Междинните култури трябва да са налични на полето поне в периода от 1 октомври до 1 декември 2024 г.
Не са площи с междинни култури/покривни култури площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
Изискванията към минимално изискуемите обработки са следните. Междинните и покривните култури се използват за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). Покривните култури се използват за осигуряване на покривка през зимния период. В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид.
Изисквания при практиката за използване на външни органични подобрители на почвата включват внасяне на органично вещество чрез:
1. Подобрители получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна био маса;
2. Подобрители получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна био маса;
3. Подобрители получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна био маса чрез червеи
4. Подобрители получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна био маса;
5. При използване на нискоемисионни техники за прилагане на течен оборски тор - впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането.
За целите на еко схемата “Органични подобрители на почвата“ са органични подобрители, органични торове, микробиални торове, органо-минерални торове, обработен оборски тор и растителни биостимуланти.
Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране.
За целите на еко схемата земеделският стопанин трябва да има и спазва План за управление на хранителните вещества. Планът трябва да е изготвен от агроном. За плана има образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, който е публикуван на интернет страницата на ДФЗ. Използването на външни органични подобрители на почвата се осъществява съгласно плана за управление на хранителните вещества.
Планът и копие от дипломата на агронома, който го е изготвил се представя не по-късно от триседмичен срок след края на периода за подаване на заявления за подпомагане чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).
При внасяне на подобрител количеството на осигурен общ азот N (азот) трябва да не бъде по-малко от 10% от потребностите на конкретната култура и да не надвишава 150 кг. общ N (азот) на хектар.
Доказването на вложените обеми подобрител на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел.
Земеделските стопани, които сами са произвели органичните подобрители, вместо разходооправдателни документи следва да:
1. представят становище от съответната Областна дирекция по безопасност на храните за завършен процес по аеробно или анаеробно третиране на оборски тор, по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ, L 300 от 14.11.2009 г.), или
2. представят доказателства за лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове, а когато площадката е на друго лице - и протоколи за произведена продукция, идентична на вложената, или
3. представят доказателства за наличието на растителни остатъци след термична обработка, или
4. са регистрирани по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) или чл. 259 от ЗВД в случаите на производство на органични торове и подобрители на почвата, компостиране, преобразуване в биогаз и/или съхранение на странични животински продукти и производни продукти
Документи за органични подобрители
Вложените обеми органични подобрители на почвата се доказват като земеделските стопани представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване – фактури и/или фискални касови бележки. Документите трябва да бъдат издадени в периода от 1 юли 2023 г. до 30 септември 2024 г. При смърт на кандидата за подпомагане документите в периода след смъртта, следва да бъдат издадени на името на представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
В периода от 1 до 31 декември 2024 г. земеделските стопани представят документите чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).
