В четвъртата част от поредицата, посветена на интервенциите, с които фермерите ще получават допълнително подпомагане по ОСП, ще се спрем на екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП), описана в Наръчника за Кампания 2023 г. Основното изискване към земеделските стопани е те да прилагат практики, включени в план за паша, който трябва да представят на контролните органи във фонд „Земеделие”.
Планът се изготвя с подкрепата на технически компетентни служби или лица, компетентни в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или от зооинженери. И се представя не по-късно от триседмичен срок след края на периода за подаване на заявленията за подпомагане (периодът за подаване на заявления през настоящата година е до 30 юни 2023 г.) електронно с квалифициран електронен подпис или лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд "Земеделие", отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", пише нв Наръчника за 2023 г.
В плана трябва да са включени видовете паша и периода на пашата, съобразени със спецификата на конкретната площ, за която се прилага. В рамките на постоянно затревените площи (ПЗП) се извършва екстензивна паша на пасищни животни. Ливадите, мерите и пасищата се поддържат чрез екстензивно пашуване, като на хектар трябва да има от 0,3 до 1 животинска единица. Пашуването на животни се извършва през минимум 60 дни през 2023 г. Съществува и забрана за разораване на заявените за подпомагане по еко схемата постоянно затревени площи и те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани в друг тип земеползване, пише н Наръбника за Кампания 2023 г.
Тук е редно да припомним и следните подобрителни мероприятия, които е редно стопаните да изпълняват в постоянно затревените площи (ПЗП) - почистване от храсти, дървета, камъни, подравняване, подсяване на тревостоя, торене. За да се осигури добра продуктивност и качество на ботаническия състав на тревостоя, земеделският стопанин трябва да поддържа ПЗП в добро общо състояние. Това се постига чрез прилагане на редица техники като:
- Почистване - почистването от камъни, дървета и храсти се извършва по механичен и химичен начин. Механично - чрез почистване със специални машини – храсторези, булдозери и др. Химично чрез използване на различни продукти за растителна защита;
- Отводняване - чрез построяване на диги, поясни и брегови дренажи, гъста мрежа от открити канали за ускоряване на повърхностния отток и др.
- Напояване – гравитачно и чрез дъждуване;
- Борба с плевелите и вредната растителност - води се диференцирано, съобразно състава на плевелите;
- Торене с минерални и органични торове - постоянно затревените площи са силно отзивчиви на торене;
- Подсяване - прилага се при оредял тревостой и за подобряването му при наклонени терени. Използват се житни и бобови тревни смески.
Регулиране на пашата и косенето. Насърчаването на екстензивното животновъдство и поддържането на оптимална гъстота на животинските единици, с които се извършва пашата В Европа добре развита е доброволната инициатива за практикуване на земеделие с висока природна стойност. То характеризира тези райони в Европа, където земеделските дейности подкрепят и са свързани с изключително богато разнообразие на природата.
Втората част на Наръчника за 2023 г.
Земеделските системи с висока природна стойност имат важна икономическа, социална и културна роля в развитието на селски райони посредством приноса им към културното наследство, качествените местни продукти и осигуряване на заетост. Съществуват не малко на брой примери за намиране по доброволна инициатива от земеделски стопани на иновативни начини за осигуряване на устойчиво бъдеще за земеделието с висока природна стойност като екстензивно животновъдство, добри земеделски практики в природни паркове, с цел опазване и съхранение на тяхната обществено полезна и природна стойност.
Екстензивно пасищно животновъдство с прилагане на система за гарантиране на произхода и качеството чрез въведена GPS-проследяваща система за наблюдение и сертифициране на животновъдните стопанства и платформа за ежедневно записване и мониторинг на географското местоположение на пашуващите стада;
Сертифицирането на продуктите като продукти със защитено наименование за произход може да повиши доходите на местните земеделски стопани, като по този начин гарантира продължаването на земеделската им дейност и подпомага поддържането на пасищата с висока природна стойност; Системи за хранене на животните чрез намаляване на процента на силаж. Търсенето на алтернатива на силажното хранене и увеличаването на пашата показват подобрение в здравния статус на животните, намаляване на заболеваемостта и укрепване на здравето на животните; Доброволни териториални клъстери за производство на млечни продукти, който интегрират по иновативен начин местните производствени сили и малки територии
Практики за намаляване на емисиите на амоняк във въздуха, отделени от селскостопански източници
За намаляване на емисиите на амоняк, практиките в животновъдството са насочени към храненето, местата за съхранение на оборския тор, сградите в които се отглеждат животните и начините за разпръскване на оборския тор. Информация може да бъде намерена на официалната страница на МЗХГ в „Правила за опазване на въздуха“ поместени в рубрика Политики и програми – Политики и стратегии.
Опазване на води и въздух от замърсяване
Прилагане на стратегии за балансирано хранене - Дажбите трябва да са балансирани и да съответстват на потребностите на съответния вид животно, като се отчете възрастта, категорията, теглото и продуктивността на животните.
Важен въпрос е храненето на животните да се осъществява с подходящи фуражи, изготвени със съставки, които допринасят за нормално физиологично състояние на животните, подобрят хигиенните параметри във фермите и подобряват благосъстоянието на животните, което води до устойчивост и намаляване на емисиите в околната среда и почвата.
Ако сте животновъд, практиката се прилага като се съблюдава да бъдат изпълнени следните условия:
При отглеждане на свине и птици
* контрол на съдържанието на протеин в дажбата, като се следида не надвишава допустимите нива/. При дажби с ниско съдържание на суров протеин - оптимизиране на съдържанието на аминокиселини (напр. аргинин, лизин, метионин, треонин, триптофан, хистидин, валин, цистин) към диетата.
* намаляване нивата на фосфор в почвата при използване на птича тор за наторяване на земеделски култури чрез използване на фуражни добавка от функционалната група „подобрители на смилаемостта на фуражите“. Фуражните добавки с общо наименование фитаза подобряват усфояването на фосфора от птиците, който в растителните фуражи около 30% е под формата на фитати. Трябва да се насърчава използвамнето на тези фуражни добавки във фуражи, съдържащи повече от 0,23 % фосфор, свързан с фитин. Чрез пълното усвояване на фосфора от дажбата на птиците ще се намали съдържанието на неусвоения фосфор в екскрементите на птиците и от там в птичата тор и почвата върху която е наторявана;
Първата част от Наръчника за 2023 г.
* разумната и отговорна употреба на антимикробни средства при животните тъй като разумната употреба допринася за ограничаване на развитието и разпространението на АМР. При индустриално отглеждани животински видове (свине, птици), в ситуации, когато има болни и здрави животни в групата /хале, бокс/ се прилага третиране само след доказано заболяване и издадена рецепта от регистриран ветеринарен лекар. Медикаментозните фуражи са един от възможните начини за лечение на животните и те са фураж, който е готов за директно хранене на животни без по-нататъшна преработка и който се състои от хомогенна смес от един или повече ветеринарномедицински продукти или междинни продукти с фуражни суровини или комбиниран фураж и се произвежда и/или търгува от одобрен обект от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ);
При отглеждане на преживни животни
* подобряване баланса между енергията и протеина в дажбата, чрез заместване на част от зелените фуражи с груб фураж, с по-малко съдържание на протеин (царевичен силаж, сено, слама и др.); чрез използване на завехнали зелени фуражи или порционно изхранване със зелени фуражи и включване на комбинирани фуражи.
* контролира се съотношението между зелените фуражи, силажа и сеното в дажбата, както и съдържанието на протеин в тях.
* да се увеличи периода на паша (в случаите, в които технологията на отглеждане го позволява). В тези случаи освен дажбата се контролира и количеството оборски тор, отделен от животните при изкарване на паша, върху единица площ от пасището.
Нискоемисионни системи за съхранение на оборския тор - В стопанствата трябва да се изграждат подходящи съоръжения за съхранение на получения оборски тор в зависимост от вида и броя на животните, начина на отглеждане (пасищно или оборно) и количеството на използвания постелъчен материал, както и наличието на земеделска земя.
Практиката се прилага, като бъдат изпълнени следните условия:
* Осигуряване на непропускливи покрития на торохранилищата, при които емисиите могат да варират (по избор - твърд капак или покрив, гъвкава или плаваща покривка, напр. брезент, плаващо фолио, пластмасови тела; естествена или изкуствена кора, напр. слама, торф или други техники.
* Да не се използват нефтени продукти, като изкуствена кора.
* Твърдият оборски тор трябва да се съхранява на определените за целта места, на тесни купчини не по-високи от 2 метра под формата на буквата „А”, което позволява бързо оттичане на водата.
* Според технологията на отглеждане и вида на животните да се използва специализирана сепарираща техника за механично разделяне на течната от твърдата фракция на оборския тор.
* Съоръженията за съхранение на тора се проверяват редовно и поддържат изправни, като при необходимост се предприемат незабавни действия за понижаване на температурата в тях (чрез вентилиране) Изграждане на съоръжения за съхранение на оборски тор.
Съоръженията за съхранение на оборския тор (твърд и течен) и техният вид зависи от размера на земеделското стопанство, от броя на животните, технологията на отглеждането им, продължителността на периода на съхраняване (в зависимост от начина на отглеждане на животните – оборно-пасищно или оборно), количеството на използвания постелъчен материал и наличието на земеделска земя.
Практиката се прилага, като са изпълнени следните условия:
* с водонепропускливи основи – дъна и стени, по начин, който не позволява проникване и замърсяване на почвата и подземните води; съобразен капацитет спрямо броят на отглежданите животни и необходимия 6 месечен период на съхранение на тора (твърд и течен), При оборно-пасищно отглеждане на животни капацитетът на изградените съоръжения да е достатъчен за съхраняване на генерирания в стопанството оборски тор, най-малко за 4 месеца.
* да не се изграждат съоръжения за съхранение на твърд оборски тор в близост до повърхностни водни обекти. Разстоянието от тях да е най-малко 20 м да не се изграждат съоръжения за съхранение на течен оборски тор върху терени с наклон по-голям от 6о и в близост до повърхностни водни обекти
* да се поддържат изправни резервоарите, цистерните и тръбопроводите за предотвратяване на течове.
* когато ползвате земя за оползотворяване на оборския тор, съхранената тор се разпръсква равномерно при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар годишно. В случаите, когато не стопанисвате земя или стопанисвате, но в по-малък размер от тази, необходима за оползотворяване на тора, е необходимо сключване на договор с друго лице (преработвателно предприятие) за ежедневното му извозване и последващо оползотворяване.
