Климатичните промени от последните 5-6 години, при които летните стойности през юли и август надхвърлят 30 градуса по Целзий, и продължителните засушавания в цяла Югоизточна Европа водят до загуба на продукция в селското стопанство. Интересни наблюдения по този проблем представя авторът на сайта Климатека.бг Надежда Шопова, асистент в секция Климат в „Института за изследвания на климата, атмосферата и водите“ към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По образование е инж. агроном със специалност “Лозаро-градинарство”, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.
В сътрудничество с Климатека Синор.бг ще представи с леки съкращения публикацията, посветена на стресовите фактори върху отглеждането на зеленчуци. И по-специално, при доматите на открито, които все повече страдат от топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; намалена жизненост на полена; прегаряне на плодовете и в крайна сметка и за по-слаби добиви.
„Доматите са растения от семейство картофови Solanaceae и са най-значимата градинарска култура в света – произвеждат се 182 милиона тона продукция всяка година, което се равнява на теглото на почти 32 пирамиди в Гиза. Повишаването на температурата в цяла Европа е довело до понижаване на производството на домати на открито през последните години (доклад на ЕС от 2021 г.). В бъдеще се очаква световното производство на домати да спадне, като фактор за това са сушите през летния период и нарастващите температури, които засягат основните площи за отглеждане на тази култура. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в големи региони на отглеждане като Италия и Калифорния до 2050 г., според скорошно проучване, публикувано в Nature. От друга страна, производствени региони, като Китай и северните части на Калифорния, ще подобрят конкурентното си предимство, което означава, че основните райони за производство на домати вероятно ще претърпят промени.
Условията на растеж и развитие на доматите се влияят пряко от хидротермалните условия. Те се развиват добре при температурни стойности между 21 и 28 градуса през деня и 18- 21 – през нощта и при дължина на деня между 12 и 14 часа. При температури под 10 градуса растежните процеси затихват.
Експертите предвиждат, че има реална опасност да останем без късно производство на този ценен зеленчук поради икономическа неефективност или да ядем скъпи домати в разгара на лятото. Средноранното отглеждане, което е основно за страната, вече се осъществява в много по-екстремни условия. Летните стойности над 30- 35 градуса по Целзий и по-продължителните засушавания както у нас, така и в Югоизточна Европа се случват все по-често и са причина за по-висок риск от загуба на продукция; повече средства и ресурси за напояване; необходимост от по-засилена растителна защита; по-малко желаещи да отглеждат големи площи с домати.
У нас полските домати се отглеждат в няколко направления, като първите засаждания на полето са след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Това е необходимо условие, защото стойности на температурата на въздуха малко под нула градуса водят до загиване на доматените растения.
Направленията на отглеждане според сроковете на разсаждане са ранно, средно-ранно и късно. При ранното направление засаждането с готов разсад се случва между 15 и 30 април, а прибирането на продукцията е след средата на юни. Средно-ранното отглеждане е основно като готовият разсад се изнася на открито около 10 май, а продукцията се прибира в разгара на лятото. Късното засаждането е след средата на юни, като зреенето и беритбите започват от месец септември и продължават до падането на първите есенни слани.
Основните неприятели при доматите са листните въшки, акарите, памуковата нощенка и миниращият молец. Наскоро EURACTIV България излезе с доклад, че ларвата на доматения молец е в състояние да унищожи на 100% реколата от розови домати в Куртово Конаре. Според проф. Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, заниженият фитосанитарен контрол при нерегламентиран внос на земеделска продукция води до масово намножаване на неприятеля, който до неотдавна не е бил широко разпространен у нас. Към момента топлото и сухо време през лятото благоприятства вредната дейност на молеца, а безснежните и меки зими позволяват устойчивото му зимуване.
Розовият домат на Венци Петков от Мало Конаре
При по-екстремни метеорологични условия процъфтява развитието и на акарите, а влажното време благоприятства дейността на различни видове листни въшки. Последните неприятели нанасят и косвена вреда пренасяйки вируси. Доматите се нападат най-често от картофената мана и кафявите листни петна. Бактериалните петна се срещат масово при промени в температурата, при екстремни стойности и при високите ежедневни амплитуди.
В резултат на екстремните прояви през периода за зреене на доматите на открито можем да очакваме неустойчивост на добивите и по-висока себестойност, свързана с напояването и растителната защита. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес и все по-често водят до повреди по плодовете и влошаване на качеството на продукция. Условията ще са по-благоприятни в северна посока и при малко по-висока надморска височина. Нарастването на рисковете, свързани с времето може да откажат много производители както и да бъдат сериозен аргумент в посока на избор на по-устойчиви хибриди с по-ниски вкусови качества.
Доколко доматите са зависими от сумата на валежите?
Както недостатъчните валежи, така и преовлажняването влияе неблагоприятно върху физиологията на доматите. Валежите в България през вегетационния период не обезпечават нуждите от вода на тази и останалите зеленчукови култури. За да се получат добри добиви, е необходимо напояване. Хидротермалните условия предполагат по-високи поливни норми, както и наличие на водоизточници и подходяща икономична поливна система. Недостигът на вода в периода на масов цъфтеж и узряване е причина за окапване на завръзи, до напукване и върхово гниене при зреещите плодове. разлика се забелязва през есента.
Валежите през лятото са или екстремно високи, например през 2014, 2021 или недостатъчни (2008, 2011 г.), което увеличава рисковете и води до икономически загуби. Годишната сума на валежите през последния климатичен период 1991 – 2020 г. е по-голяма спрямо предходния 1961 – 1990 г. Летните суми на валежите остават недостатъчни, като не са рядко и случаите с екстремно високи количества.
Производството на домати в България
През последните години се наблюдава спад в площите и добивите на домати нa oтĸpитo, спopeд cтaтиcтиĸa нa Миниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и храните. Например през 2019 г. реколтата е била 95 722 т., през 2020 г. има спад с 27% в сравнение с предходната година, а през 2021 г. спадът в сравнение с 2019 г. е с 61% (57 398 т.)!!!
Тази традиционна българска култура се отглежда почти в цялата страна – в районите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, Петрич, Сандански, по цялото Черноморие, а също и в Северна България. Куртово Конаре е специално място за местния розов домат. Именно тук се провеждат фестивали на чушката, домата, традиционните ястия и занаятите и лютеницата.
В последните години има дискусия за бъдещето на местните сортове розови домати. Голям брой производители се ориентират към съвременните сортове и хибриди, водени от добрите им стокови характеристики. В условия на икономически и климатичен риск високата производителност дава по-голяма сигурност. Различните по форма , цвят и вкус доматчета, известни като чери са екзотичен кулинарен аксесоар и предизвикват силно любопитство. Въпреки това българинът е по-скоро традиционалист и вкусът на розовите домати е важен за него. Според доц. д-р. Ганева, директор на ИЗК Марица уникалният и хармоничен вкус на българските розови домати се дължи на комплекс от фактори, които включват както климат и почва, така и сортови качества, богато съдържание на витамин С и ликопен.
Има цяла плеяда от сортове, създадени с помощта на местните български домати, като е безспорен фактът, че в опазването и разпространението им вземат масово участие и любителите градинари, с личните си градини.
Биологично производство, интегрираната растителна защита и биологичната борба определено са приоритет на личното стопанство и любителите градинари. Именно тук съчетанието “био розов домат” има реално измерение. Защото целта на отглеждането му в двора не са високите добиви, а хармоничният му вкус и липсата на химически замърсители. Затова цената му е малко по-висока, добивите – по-ниски, а продукцията се свързва с традиционната българска кухня и селския туризъм.
Как науката и потребителите търсят решения заедно?
Хората обичат доматите, но с нарастване на глобалната температура на въздуха се увеличават и рисковете. Изучаването на локалните климатични особености и продължителността на вегетационния период на отделните райони, подходящи за отглеждане на домати е важно, за прецизиране на сроковете на засаждане, нормите на торене, напояване и др. Намирането на генотипове домати, които могат да издържат при по-екстремни температурни условия е едно от решенията.
Проектът TomGEM, финансиран от ЕС, идентифицира нови сортове с по-добра топлоустойчивост. Той се спира на новите сортове, с по-добра топлоустойчивост, за да гарантира, че ще продължим да се наслаждаваме на тази култура още много дълго време. В проекта Harnesstom, в който участва и България, са подбрани 241 сортове домати, които притежават комплекс от ценни качества. Тази селекция от сортове обхваща максимално биоразнообразието в култивираните домати и може да бъде интересна за производители, кулинари и потребители. От общо 241 сорта са избрани 25, които се включат в експериментите “Партньорска селекция и Гражданска наука”. В търсене на идеалния домат, консорциум от учени, селекционери, фермери и неправителствени организации от 7 държави на два континента излизат с обща цел – да намерят най-добрите сортове устойчиви на стресови метеорологични фактори, климатични промени и болести и неприятели, като запазят максимално качеството си.
С помощта на любителите градинари учените търсят идеалния домат в 3 държави – България, Испания и Италия. Оценяват се 25 не генномодифицирани сорта между които „Розово сърце“, „Аля“ и „Пауталия“. Повечето от тези сортове представляват местни образци, което означава, че са се развивали в специфични условия (региони) и без професионална намеса от селекционери. Модерната селекция на домати е разработила професионални, подобрени сортове, първоначално базирани на чисти линии (хомозиготни генотипи) и впоследствие F1 хибриди (получени при кръстосване на 2 избрани родителя). Модерните, професионални сортовете често са много продуктивни, устойчиви на болести и неприятели, но в повечето случаи им липсват вкусовите качества.
Българският розов домат без съмнение ще участва в битката с климатичните промени – като потърпевш, но и като средство за борба в лицето на селекционната работа. Той е застрашен от неблагоприятните фактори с метеорологичен произход и най-вече от по-високите температури и екстремните стойности на валежите. Предвид затоплянето, най-вкусните розови домати може би ще сменят адреса и ще бъдат открити в селските дворове на Северна България и районите с по-висока надморска височина. По всяка вероятност интензивното земеделие, водено от стремежа за повече продукция с висока издръжливост, ще продължи да увеличава използването на по-устойчиви и реципрочно не така вкусни сортове и хибриди. Въпреки това местните розови домати ще се отглеждат приоритетно в личното стопанство, където вкусовите качества, а не количеството са определящи. В това число ще участват и местните варианти, от които хората си отделят семена и които не могат да бъдат намерени в търговската мрежа. Любителите градинари по-лесно ще могат да се справят с косвените последици от климатичните промени, като болести и неприятели, като използват биологични методи и интегрирана растителна защита заради по-малките площи и разнообразието от отглеждани култури.
Добре познатият и традиционен вкус на българския домат се дължи на редица фактори, в това число на българския климат, почви и слънчева светлина. Българските розови домати има какво да предложат в селекционната работа на устойчиви на високи температури вариации и неслучайно са в списъка на най-добрите. По този начин те ще продължат да бъдат сред най-вкусните зеленчуци с адрес за произход в България.
