Мразовитата пролет, която тази година остави без плод почти всяка овощна градина в страната, нанесе огромни щети и върху розовите насаждения. Ефектът се вижда от бързо преминалата кампания по прибирането на розовия цвят, която тази година започна около 18 май и вече е на приключване. За сравнение, през миналата година тя е продължила два месеца – от 20 април до 20 юни. Думите са на Филип Лисичаров от управителния съвет на Националната асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, който много точно онагледява сложната ситуация в сектора на розопроизводството.
На въпроса какви са очакванията му за новата реколта, той посочи, че „за разлика от колегите овощари при нас все пак има прибран цвят, но понесените щети през април ще дадат отражение по цялата верига от брането на розите до тяхната преработка, още повече, че не е ясно с какво качество ще бъде суровината и какъв рандеман ще се постигне при розовото масло“, посочи Лисичаров.
Най-рано след десетина дни преработвателите ще имат представа за количествата цвят, прибрани тази година, но със сигурност реколтата ще бъде по-малка от тази 2024 г. Към този момент е рано да се говори и за реалните изкупни цени, които ще се постигнат. По Закона за розата до 30 април се определят минималните изкупни цени за съответната година. За 2025 г. е определено килограмът да се изкупува миним по 4 лева. Дали този праг ще се надмине и с колко, това е въпрос на качество на суровината, преговори с клиенти и др. Кък момента само за брането на цвета фермерите са плащали по 1,50 лева за кг. Попитан дали поради ниската реколта цените ще се повишат, той посочва, че едва през септември фермери и преработватели ще имат точни данни за това как е преминала кампанията.
Добрата новина е, че след приемането на Закона за маслодайната роза най-после бяха премахнати предишните прекупвачи, които извиваха ръцете на фермери с ниски изкупни цени. „Днес връзката между розопроизводители и преработватели е директна и това е голяма победа за реалното ценообразуване“, посочи още розопреработвателят.
Попитан за пазарните позиции на България в световната търговия, Лисичаров отбеляза, че въпреки голямата конкуренция има сериозен интерес към българското розово масло. Това е заявено и на най-голямото световно изложение за парфюмерия и козметика SIMPPAR, проведено на 4 и 5 юни тази година в Париж, където продуктите на родните фирми бяха високо оценени. Сред големите световни производители са още Иран, Мароко, Китай, затова и родният сектор се стреми да запази пазарния си дял.
„Към този момент печелим пазари дори спрямо Турция. Това се дължи на усилената ни работа по спазване на изискванията за „Устойчивост“ в производството. Докато в Турция берачите на розов цвят са бежанци, основно сирийци и др., у нас работим по различни програми за интеграция на малцинствата. Според европейската директива заетите в този сектор трябва не само да спазват екологичните изисквания и да опазват биоразнообразието, но също да зачитат човешките права на наетите. За разлика от Турция у нас има нормални условия за работа, на полето не работят деца, не се използват вредни препарати за борба с неприятелите. Затова и козметичните и парфюмерийни компании предпочитат да работят със сектор, отговяращ на техните критерии за коректност“, обяснява Филип Лисичаров.
Българската асоциация е поканила две международни консултантски организации, които да посъветват бизнеса как да спазва изискванията по отношение на социалната условност и защитата на човешки права. „Големите парфюмерийни брандове, с които искаме да работим, държат да докажат, че веригата на доставки е с гарантирано справедливо заплащане на труда. Като преработватели ние се занимаваме и с приобщаване и образоване на малцинствата, които са основната работан ръка в розопроизводството. Лично аз прекарвам голяма част от времето си в циганските махали, говоря си с директори на училища и детски градини – извършваме едва ли не мисионерска работа. Започнахме работа и по проект на УНИЦЕФ – с цел да приобщаваме населението към трудови навици от малки“, обяснява мениджърът.
„Ако ме питате справедливо ли е заплащането към момента, ще ви кажа, че към нито един представител от тази верига то не е справедливо – нито берачът получава, колкото трябва да получи, нито фермерът, нито розопреработвателят. За целта е нужен анализ и затова се радваме, че двете консултантски организации влязоха в България. Целта е като сектор с традиции не само да представим високо качество на българската етерично-маслена индустрия, но и да оправдаем очакванията по цялата верига на доставки – да покажем какво е справедливото заплащане към берач, към фермер и към розопреработвател и как ще се отрази в крайната цена“.
Лисичаров не пропуска да отбележи и високата конкуренция, която настъпва от Изток. Освен дългогодишното съперничество с Турция на българския пазар вече се появява и розово масло от Азербайджан. МЗХ разполага с кодовете за проследимост на количествата розово масло, в резултат на което тези количества се засичат.
„В динамични времена живеем, затова и пазарът е доста по-различен от това, което беше преди 5 години“, обяснява още експертът. „Основни клиенти губят пазари, появяват се малки нишови компании – от друга страна се води борба и срещу информацията как етеричните масла били вредни от екологична гледна точка – става въпрос за емисиите от нашето производство. Тази динамика в бизнесотношенията безспорно е изпитание за всички. Но съм оптимист, че имаме бъдеще, важното е да се придържаме към промените и да реагираме навреме“, заключава Филип Лисичаров.
Екатерина Стоилова
