Глинестата почва е едно от сериозните предизвикателства в градината. Тя е тежка, лепкава и се уплътнява лесно, но е богата на фини частици, които задържат вода и хранителни вещества. Независимо дали е суха или мокра, обработката е много трудна.
Есента ни дава шанс да поправим проблема, но трябва да изберем правилния подход. И тъй като основните проблеми на глинестата почва са няколко, ще ви насочим как да се справите, така че догодина да отглеждате реколтата без проблеми.
1. При работа с техника или стъпване в мокро състояние почвата се втвърдява като бетон, защото структурата се разрушава.
2. Лошо дрениране и задържане на вода, която се оттича бавно и причинява загниване на корените от преовлажняване. Те дишат трудно в тази среда и постоянно страдат от недостиг на кислород.
3. Почвата се затопля бавно през пролетта, което забавя работата в градината.
4. Напукване при засушаване, а образуването на твърда кора на повърхността затруднява работата на кореновата система.
Установено е, че червената и бялата глинести почви се поддават по-лесно на облагородяване, а сивите и синьо-зелените са значително по-плътни, студени и изискват значителни усилия.
Важен е балансът, защото глинестата почва задържа хранителните вещества по-добре от песъчливата, но проблемът е в достъпността, а не в липсата им.
Голямо значение има не само какво ще добавим, но и неговото количество.
С какво и как да подобрим глинестата почва?
Пясъкът ще допринесе за подобряване на структурата и ще намали плътността на глинестата почва, но няма да подобри плодородието. Много важно е той да не бъде фин, а едър речен или кариерен, който има по-голям размер на частиците. Финият само ще запълни порите и ще направи почвата още по-плътна.
Количеството пясък зависи от вида и състоянието на почвата, от нейната плътност, както и от културите, които ще отглеждаме. Препоръчителната доза е една кофа на квадратен метър.
Ежегодната обработка с пясък ще доведе до постепенно увеличаване на плодородния слой. Той трябва да се разнася равномерно преди обработване на почвата.
Органичните торове ще обогатят почвата и ще подобрят нейната структура. Можем да използваме зрял компост, угнил оборски тор или торф. Използването на минерални торове в глинестите почви е почти безполезно, защото достъпът на кислород е ограничен.
Като начало можем да започнем с внасяне на две кофи органична материя на един квадратен метър и да обработим почвата на дълбочина 15-20 см. Целта е да се увеличат полезните микроорганизми и дъждовните червеи, чиито продукти от жизнената дейност ще обогатят почвата.
Дървесните стърготини структурират, разхлабват и обогатяват почвата, подходящи са за внасяне през есента, но също трябва да са добре угнили. Когато се внасят свежи, бактериите, които ги разлагат, поглъщат значителни количества азот, а това може да доведе до азотен глад.
Практиката показва, че по-добри резултати се получават тогава, когато органичните торове се внасят всяка година, а не голямо количество наведнъж.
Отглеждането на сидерати е също добро решение за структуриране и обогатяване на глинестите почви. Подходящи култури са: фацелия, бял синап, зимна ръж, лупина, бобови култури, мелиоративна ряпа (расте бързо и развива дълбока коренова система, която разрохква почвата) и люцерна. Те оздравяват почвата и влияят благоприятно за намаляване на киселинността.
Дългосрочна поддръжка
Дългосрочната поддръжка включва:
– редовно внасяне на органична материя;
– сеитбообращение и засяване на сидерати;
– мулчиране за намаляване на уплътняването;
– контрол на дренирането и внасяне на пясък с подходяща едрина на частиците.
За постигане на добри резултати са необходими баланс, постоянство, и комплексно действие.
