Отглеждането на етерични маслодайни култури е традиционна дейност за България, с важни социални, икономически и културни измерения. България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на културите, от които те се добиват, за да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Това е посочил министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета на Европейски съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси.
Страната ни настоява етеричните масла да се изключат от концепцията за комплексни вещества, заложени в новото законодателство, и да останат класифицирани съгласно сега действащите правила като вещества, а не като смеси“, изтъкна българският министър на земеделието и храните. Позицията на България бе подкрепена от Франция, Португалия, Испания, Словакия, Словения, Италия и Унгария.
Вътев е подчертал, че производството на емблематични етерични масла е високо ценено от потребителите в ЕС и държавите извън Общността, като в същото време не трябва да се компрометират високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и общественото здраве. „В случая на етеричните масла няма научно неоспоримо доказателство, че те причиняват сериозни опасности за здравето, което би оправдало внезапната промяна в подхода към тяхното класифициране. Употребата на етерични масла от векове е доказателство за тяхната безопасност, която е потвърдена в наши дни и научно“, коментира министър Вътев. Етеричните масла са ключов елемент в една дълга верига за създаване на стойност, която обхваща целия спектър - от земеделски стопани, отглеждащи рози, лавандула, мента, маточина и др.
На вчерашното заседание Еврокомисията е представила анализ за актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и консултация за възможностите за риболов за 2024 г. Министърът на земеделието и храните заяви, че най-сериозните усилия следва да продължат да бъдат насочени към прилагането от всички крайбрежни страни на единен модел на управление на риболова. При определянето на риболовните възможности за 2024 г. в Черно море България ще настоява да бъдат взети предвид решенията, които ще бъдат приети на годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море през ноември.
По време на дебат по темата за забрана за отглеждане на животни за ценни кожи България подкрепи предложеното за обща забрана, но поиска да се оценят необходимостта от преходен период и рискът от изнасяне на това производство в трети страни, където няма такава забрана, което може да компрометира философията за хуманно отношение към животните.
