Още от покръстването на българите през 863 г. досега отбелязваме великия ден на възкресението Христово, празнувано на последния ден от Страстната седмица. На старобългарски „страст” означава страдание, затова и дните на Христовите страдания от влизането на Иисус в Йерусалим за Пасха до неговото разпъване на кръст са наречени Страстна седмица. За целия християнски свят Велики петък е най-тъжният ден, защото тогава Синът Божи е разпънат и принесен в жертва за греховете на цялото човечество.
Първоначално Великден бил предшестван само от дву-тридневен пост, който постепенно достигнал една седмица – Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие преди поста на тази седмица бил добавен 40-дневният пост, по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за "оглашените", тоест за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден.
Дълго време, докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било „преживявано кръщението като съучастие в доброволната смърт и възкресение на господа”. Затова Пасхалната литургия е изключително кръщелна по своя характер.
След VI век започнало да преобладава кръщението на деца и затова масовото кръщаване на възрастни на Пасха постепенно било изоставено. Именно тогава смисълът на свети Четиридесетница бил променен – от катехизаторски период постът станал период на покаяние за членовете на църквата. През IX век св. Четиридесетница вече окончателно била обединена със Страстната седмица и така продължителността на Великия пост се увеличила.
Продължителността на Великия пост била различна и зависела от това как поместните църкви са гледали на включването на Страстната седмица към св. Четиридесетница и дали са считали съботите и неделите, когато св. канони забранявали постенето, за част от нея.
В Константинополския устав Страстната седмица не се счита за част от св. Четиридесетница, а съботите и неделите са включени в постния период, въпреки че те не се явяват постни дни в пълния смисъл на думата. Така според Константинополския устав св. Четиридесетница имала 6 седмици по 7 дни, тоест 42 дни продължителност. Ако от нея се изключат Лазаровата събота и Цветница, продължителността на Великия пост става точно 40 дни. Великата Четиридесетница според този устав започва с Чистия понеделник от първата седмица на поста и приключва в петъка на шестата седмица, тоест в навечерието на Цветница. Тропарите включени в Триода за този ден говорят за "изпълването на душеполезната Четиридесетница" и за очакването на "святата седмица на Страстите".
Вечерта преди полунощ в събота преди Великден се отслужва тържествено богослужение, като всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки): „Приидите, приимите светъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых”. Пеейки тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“, всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.
При обявяването на възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
Честит празник и нека възкресението Христово ви напомня за саможертвата, която всеки от нас трябва да прави в името на справедливостта!
