Начало » Новини » Страната
28.04.2019 г.

Честито Възкресение Христово!

Православните християни празнуват Великден
Честито Възкресение Христово!

На днешния ден източноправославните християни отбелязват възкресението на Иисус Христос, най-великия християнски празник, символизиращ силата на духа над мрака. Денят е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване празникът да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.

Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.

Затова и през следващата година католиците ще празнуват Великден на 12 април, а православните християни – на 19 април. През 2021 г. съответно католиците на 4 април, а православните – на 2 май. През 2022 г. – на 17 април и 24 април, през 2023 – на 9 и на 16 април. През 2024 г. – на 31 март и 5 май. През 2025 г. и католици, и православни ще празнуват на 20 април.

По традиция на Великден се даряват боядисани яйца. Не е известно откога датира тази традицияа. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

На днешния ден на трапезата задължително има и обредни хлябове. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти начело с Лайош Кошут след несполучилата национална революция.

Честито Възкресение Христово!
3811

Последни материали
Виж
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 10-13 декември 2019 година
Никой не търси хлебна пшеница на борсата
Проект на ЕИБ и Еврокомисията
Младите фермери се разминаха със европейски заеми през гръцки банки
При еднакви изисквания за произвежданите храни субсидиите им са едва половината от средните за ЕС
Източноевропейски фермери винят лидерите на ЕС в неспазване на обещания
Вероятността за поредното блокиране на пазара на земеделски земи в страната нараства
Украински депутати внесоха 4500 поправки за второто четене на закона за земята
Дискусия за стратегическите планове в ЕС
Не е сигурно, че директните плащания ще са в основата на бюджета на ОСП след 2022 г.
След поредния скандал
Агенцията по храните със закъснение ще проверява всяка пратка с пилешко месо от Полша
Свързани материали
Виж
Честит Великден!
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам