„Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!” – с тези думи християните посрещат радостната вест за Възкресението Христово! В утрото на седмия ден от Страстната седмица нека възпеем деня, когато Христос превежда човечеството от смъртта към живота. Този, който е "възкресението и животът", удържа своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен!
В този светъл ден светът за първи път чува благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта! В този най-тържествен ден - истинският "празник на празниците"църквата отново възнася благодарствени молитви с "Христос воскресе!"
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах - или Пасха, затова и християните празнуват този ден в зависимост от еврейския празник. (На Пасхата се отбелязва излизането на евреите от Египет).
На Първия вселенски събор през 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато източноправославната църква се ръководи за подвижните празници като Великден от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.
Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат.
По традиция на Великден се даряват боядисани яйца. Не е известно откога датира тази традиция, но ритуалите са свързани с раждането на живота. Евреите са имали обичай когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
Според българските традиции яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.Първото яйе се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага.
На днешния ден на трапезата задължително има и обредни хлябове, козунаци, като тази традиция датира от 17-и век и за първи път е започната във Франция.
Обикновено козунаците се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Синор.бг честити празника на всички българи и български, които носят имената Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Велислава, Велислав, Пасха, Паскал!
