От първите години, в които България приема християнството през 863 година, досега страната ни отбелязва Страстната седмица - от старобългарски страст означава страдание, затова и дните на христовите страдания от влизането на Исус в Йерусалим за Пасха до неговото разпъване на кръст се наричат така. От тях Велики петък е най-тъжният ден защото синът божи е разпънат и принесен в жертва за греховете на цялото човечество.
Пилат Понтийски издава тежката присъда да бъде разпънат на кръст, а тълпата, която само седмица преди това го е посрещнала с възторжени възгласи на възхвала при влизането му в Йерусалим, на днешния ден го охулва, крещейки „Разпни го!”.
На този ден постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа. На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, затова се извършват така наречените „Царските часове”. Припомнят се великите страдания на Иисус, волно приел да бъде съден, бичуван, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание, точно тогава цялата природа оплаква сина божи едновременно със земетръс и затъмнение на слънцето. Така Христос издъхва, за да избави от смърт цялото човечество. Затова на днешния ден всеки от нас, влизайки в църквата, нека бъде смирен и да поиска опрощение за совите грехове и за греховете на близките си!
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Върху нея е запечатан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася, като певецът застава пред северната врата на светия олтар и започва бавно да пее първата стихира: „Егда̀ от дрѐва”, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят плащеницата и така обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса и я слагат на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват светия кръст, светото евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа, като песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима плащеницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.
