На старобългарски страст означава страдание, затова и дните на христовите страдания от влизането на Иисус в Йерусалим за Пасха до неговото разпъване на кръст са наречени страстна седмица. Велики петък е най-тъжният за християните, защото тогава синът божи е разпънат и принесен в жертва за греховете на цялото човечество.
Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Христос умира, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. Според преданията в този миг небето се раздрало от гръмотевици, а земята потъмняла, защото слънцето скрило лика си и тъмнина надвиснала над Голгота.
На Велики петък синът божи бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е неговото опело.
Неслучайно именно на Разпети петък постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.