Велики петък е денят, в който е разпнат божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Този ден е най-тъжният ден от Страстната седмица - тогава Исус е претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. На Разпети петък постът в православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.
Преди началото на службата на специално издигнато място в средата на храмовете се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.
В представите на не малко хора Велики петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и са плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват, казва Протойерей Дончо Александров от варненския храм "Св. Атанасий".
„Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението", посочва протойереят.
Целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място.
По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари спасителят.
После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме, казва още протойереят.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и Христос ще възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
