Днес е най-тъжният ден от Страстната седмица – денят, в който Исус Христос е разпънат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството. На старобългарски страст означава страдание, затова и дните на христовите страдания от влизането на Иисус в Йерусалим за Пасха до неговото разпъване на кръст са наречени страстна седмица.
Според преданията в мига на разпятието небето се е раздрало от гръмотевици, а земята потъмняла, защото слънцето скрило лика си и тъмнина надвиснала над Голгота.
На Разпети петък постът в православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.
Преди началото на службата на специално издигнато място в средата на храмовете се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.
В представите на не малко хора Велики петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и са плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват, казва Протойерей Дончо Александров от варненския храм "Св. Атанасий".
„Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението", посочва протойереят.
Целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място.
По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари спасителят.
После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на света Богородица и свети Йоан Богослов и ги целуваме, казва още протойереят.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени единствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
