На Разпети петък светът притихва пред жертвата на Исус Христос, който е разпнат на кръста, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Това е най-тъжният ден от Страстната седмица. А постът в православната църква е особено строг – нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват христовите страдания, смъртта и погребението му.
Разпети петък е денят на великите страдания на Иисус. На този ден Пилат Понтийски заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го два пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.
Ще припомним, че преди това на Велики четвъртък Иисус Христос е предаден от Юда Искариотски за 30 сребърника и е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“.
Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и че като бог има власт над всички царства.
По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже „Не правете нищо на този праведен, защото днес насън много пострадах за него!“ Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.
Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.
Веднага след разпването му последвали първо слънчево затъмнение, а след това и земетресение.
Преди началото на петъчната служба, на специално издигнато място в средата на храмовете се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.
Плащаницата представлява платно, на което е запечатан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница и така обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса и слагат плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.
