На старобългарски страст означава страдание. Затова и дните на Христовите страдания от влизането на Иисус в Йерусалим за Пасха до неговото разпъване на кръст са наречени страстна седмица.
За християните днешният ден е най-тъжният ден от годината, защото тогава е разпънат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
Христос е приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат.
Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. В този миг станали едновременно слънчево затъмнение и земетресение.
На този ден постът в православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък през деня се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват „царски часове”.
На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.
Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.
Плащаницата се изнася по следния начин - певецът застава пред северната врата на Светия олтар и започва бавно да пее първата стихира „Егда от древа...”, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят светата плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват Сетия кръст, Светото евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима плащаницата от центъра на храма и я слага на светия престол в олтара.
