Дайконът е една от най-лесните за отглеждане култури и се използва за разрохкване на почвата, в качеството му на покривно растение за борба с плевелите, в сетбообращението и за намаляване на ерозията. Наричат го „копаеща ряпа“. Името идва от две японски думи: дай, което означава голям и кон – корен. Културата обича глинести почви, а благодарение на размера на кореноплода, достигащ до 35 см, естествено разхлабва почвата.
Има растения, с които да спасим градината от вредители
Глинестата почва е трудна за обработване и е склонна към преовлажняване, но за щастие сред градинските култури има такива, които могат да помогнат да се справим с тези проблеми. Едновременно с това те създават органична основа за отглеждане на последващите култури. Дайконът е едно от тези непретенциозни, лесни за отглеждане и полезни растения.
Засяването на дайкон е лесно и може да стане много рано през пролетта – още щом времето позволява това. Семената се сеят на дълбочина 1,5 см в редове, отстоящи на разстояние около 5 см един от друг и се покриват с пръст. Ако няма достатъчно влага в почвата, тогава трябва да се полее. Когато дайконът поникне и достигне височина около 5 см – задължително се разрежда, като разстоянието между растенията е 15 см. Отстранените части могат да се използват за салата.
Отглеждането на този вид ряпа е лесно и има много предимства – от разнообразието на зеленчуковата храна на трапезата ни до фитосанитарната грижа за почвата. Дайконът е богат на изотиоцианати, които са мощни противогъбични и антимикробни съединения. В процеса на растеж и развитие на растенията, кореноплодите им отделят значителни количества от тези съединения, като ефективно дезинфекцират почвата около тях и я обработват на дълбочина.
Този вид ряпа може да се консумира в прясно състояние, маринован, сушен или да се пържи и добавя към супи. Пролетното и есенно отглеждане дават почти двойна реколта, защото в горещините растенията започват да развиват цветоноси.
Мощният и дебел кореноплод на дайкона буквално пробива плътната почва, създавайки кухини за последващите растения. Понякога реколтата се оставя напълно да се разложи в почвата, така че кореноплодите да освободят хранителните и фитосанитарни вещества, натрупани през вегетационния период. Дайконът изгнива през зимата, а следващия сезон картофите се засаждат в подготвените по този начин ямки, обогатени с органични вещества от разложените репи. В резултат на тази комбинация растенията развиват много повече грудки, а това е прекрасно решение за сеитбооборот.
Надземните части на младите растения са добри за салати и супи, а старите се използват за храна на селскостопанските животни. Листната маса се разраства активно от центъра на кореноплода и е необходима за фотосинтеза на хранителни вещества. Когато настъпят горещини, растенията пускат цветоноси, върху които се образува малка семенна шушулка с вкус на синап (горчица).
Кореноплодите на цъфтящите растения стават твърди, горчиви и практически негодни за консумация. Най-добро решение е да се оставят да зимуват в земята.
Дайконът расте най-добре на почви с рН 5,8-6,8 и не се нуждае от азотно торене, защото прекомерните количества азот препятстват развитието на кореноплодите, а стимулират надземните части. Добре е за стартово подхранване да се използват фосфор и калий, а ако почвата е достатъчно плодородна, тогава може изобщо да не се тори.
За разхлабване на почвата се избират едри сортове дайкон с продълговата форма на кореноплодите. Някои са дребни, подобни на моркови, а други са напълно кръгли. Има и „диня дайкон“ – дребни, ароматни, сладки и богати на вкус, но не могат да „копаят“. Цветовото разнообразие е от бяло до червено, но това е съвършено без значение, когато търсим разхлабващ ефект.
Дайконът расте добре както на слънце, така и в полусянка, а най-добра и ранна реколта дава при предзимен посев. Късната реколта може да остане в земята до настъпване на силните студове, предизвикващи загниване.
Сортовото и вкусово разнообразие е голямо, а най-едрият сорт е дал кореноплод с тегло 33 кг.
