Броени дни преди да затворят своите заявления, производителите на биологична продукция, трябва да внимават при очертаването на площите си, особено, ако имат земи, за които преди 7-8 години са получавали подпогане по линия на биоземеделието в преход. Същото се отнася и за нови стопани, които са в преход биоземеделие, но арендоват подобни парцели, за които преди години други земеделци са получили подпомагане като за площи в преход. Предупреждението беше отправено от експерти от Министерството на земеделието и храните по повод питания на вече сертифицирани биоземеделци.
Първа част на въпроси и отговори
Поради факта, че повечето биоземеделци сключват едногодишни договори за ползваната земя с различни собственици, при промени в допустимия слой се стига дотам през 2023 г. старите парцели, ползвани от тях преди години, отново да се връщат при тях. Според европейското законодателство тези биофермери нямат право да ги заявят като био, защото с въртенето на парцелите между различни собственици статусът „сертифицирана биоземя” отпада и площите отново се връщат на статус „в преход”. И понеже преди години ЕС е отпускал подпомагане за същите парцели като преходни, затова и тази година те не могат да бъдат заявявани нито от биофермерите, нито от новите земеделци в преход. Това е в ущърб за бизнеса, който продължава да е биологичен, но поради начина на ползване на земята земеделците няма как да работят една и съща земя цели 10 години.
Поради тази причина електронната система на фонд „Земеделие” СЕУ ще им посочва грешка в заявяването. Във всички тези случаи обаче земеделските стопани биха могли да кандидатстват за подпомагане по други тип интервенции, свързана с опазването на земеделската земя, посочиха експерти от агроминистерството.
Биоземеделците имат проблем и с факта, че не могат като в конвенционалното производство да ползват дерогацията за деклариране на определен процент от земята като угари през 2023 г. Според стандарта за добро земеделско и екологично състояние ДЗЕС 4 за биофермерите се дава възможност да заявят азотфиксиращи култури върху 3% от обработваната от тях земя или 4% - ако имат ландшафтна архитектура. Въпросът в тази връзка е дали не може и биоземеделците да участват в дерогацията за непроизводствените площи. От министерството тепърва ще отговарят на този въпрос, още повече, че предстои обсъждане и на Стратегическия план, където очевидно биофермерите ще дадат своите предложения за промени.
Друг въпрос се отнася до практиката с отглеждане на азотфиксиращи култури в междуредията на овощните градини. Питането е дали трябва да се промени начина на трайно ползване (НТП) на земята, за да се прилага тази практика. Отговорът е отрицателен. „При нито една от новите интервенции в Стратегическия план не се налага промяна в начина на ползване за земята”, поясни Христо Вълов от фонд „Земеделие”. И припомни, че от тази година фондът проверява физическите блокове чрез сателит. Затова не е необходимо фермерите да преминават към процедура на промяна на начина на ползването, която е сложна и скъпа, обясниха и самите биофермери.
Втора част на въпроси и отговори за биоземеделие
Доста въпроси имаше и от биоземеделци, чиито петгодишни ангажименти по мярка 11 са пред приключване и възнамеряват да поемат нови ангажименти. На въпроса как да заявяват площите, отговорът е, че те поотделно трябва да поемат два агроекологични ангажимента и това трябва да бъда записано в заявяването.
В наредбите има доста неизяснени казуси, свързани с биоплощите, които подлежат на възстановяване или за бракуване на градините, където фермерите в момента няма как да получат подпомагане. Единственото ново подпомагане в момента е с интервенцията за неплододаващи дръвчета, което според фермерите обаче е недостатъчно. От агроминистерството повторно наблегнаха на изискването земеделците да имат бизнесплан, подписан от агроном, за да получат съответното компенсаторно плащане за млади дръвчета, невстъпили в плододаване.
От името на производителите на ягоди и малини Божидар Петков поиска отговор кога най-после ще има актуализирани технологични карти и за биологичното производство и кога ще излезе новата наредба за определяна не базовите цени, както това беше направено и за конвенционалното производство на плодове и зеленчуци. Отговорите тепърва се очакват от агроведомството.
Екатерина Стоилова
