В продължение на седем работни дни - от 18 до 26 август, служебният министър на земеделието Явор Гечев не е намерил време да се срещне с представителите на девет от браншовите организации в сектора на плодовете и зеленчуците, които преди повече от седмица настояха за диалог и прозрачност при определянето на ставките за подпомагане по линия на Временната рамка за компенсиране на уязвимите сектори заради войната в Украйна.
Самите ставки ще бъдат одобрени на днешното заседание на Управителния съвет на фонд „Земеделие”, като администрацията очевидно е пренебрегнала искането на градинарите за тази среща. Ще припомним, че те настояха за диалог с новата власт още на 18 август, като писмото до Гечев беше подписано от представители на Съюза на дунавските овощари, Добруджанския овощарски съюз , Асоциацията на овощарите в България, Националния съюз на градинарите в България, Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Асоциацията на българските зеленчуци и Сдружението на плодопроизводителите „Булгарплод гардън”.
Първото писмо на малкия бизнес от 18 август
В новото си писмо, депозирано днес до премиера Гълъб Донев, земеделските производители, представляващи основно малкия и среден бизнес, пишат, че „категорично не са наясно с начина и реда, по който ще се изразходва бюджетът, осигурен и обещан за сектор „Плодове и зеленчуци“, който е в размер на 188 млн. лв. Той е част от общия национален ресурс от 426 млн. лв., одобрени от Европейската комисия. „Категорично не сме наясно с начина и реда, по който се изчисляват ставките към земеделските стопани и методиката по която ще получат подпомагане стопанствата в сектор „Плодове и зеленчуци“. Нямаме информация и за реда, по който ще се осигури допълнително финансиране към сектор „Плодове и зеленчуци“ от т.н 5% дял на допълнително извънредно преразпределение от бюджета на Програма за развитие на селските райони”, четем в писмото.
Ето и част от обръщението на фермерите към премиера, което публикуваме дословно:
„Уважаеми г-н Донев, в разгара сме на една изключително трудна, както производствена, така и в пазарно отношение година - пълна с катаклизми и комплекс от трудности спрямо земеделските стопани от сектор „Плодове и зеленчуци“. Тази необичайна за нас ситуация, бе призната и от последния редовен кабинет, и от ЕК. В този ред на мисли предходното правителство предприе процедура и осигури финансиране по нотификация на извънредна държавна помощ, съобразно негативните последствия настъпващи от войната в Украйна, обоснована съгласно т.н. „Временна рамка“ на ЕС. В резултат на гореизложеното предходният редовен кабинет и в частност предишният политическия кабинет на Министерство на земеделието, в лицето на министър Иван Иванов и зам. министър Иван Христанов предприеха процедура за допълнително извънредно финансиране на земеделския сектор в размер на 426 млн. лева, национално финансиране, както и още преразпределение в размер на 5 % от Програма за развитие на селските райони на България.
В качеството си на браншови организации в сектор „Плодове и зеленчуци“, ние бяхме в постоянна комуникация с предходното ръководство на МЗм и бяхме абсолютно наясно в кой момент какво финансиране да очакваме, както и каква методика на изчисления на средствата ще се прилага. В резултат на това, само за нашия сектор „Плодове и зеленчуци“ се договориха 188 млн. (бюджет само за частта от бюджета касаеща националното финансиране) по методика, която бе съгласувана и ни бе оповестена. Тъй като финансирането се оказа жизнено важно за целия наш земеделски сектор, след като бе съгласувано с нас, предходният политически кабинет предприе процедура за допълнителна дерогация, която предвижда подпомаганите стопанства да имат възможност да получат т.н. „таван на подпомагане“ не 35 000 евро, а 62 000 евро, съобразно представената ни методика на изчисляване на средствата за подпомагане към земеделските стопани, която бе така съобразена, че по-малките стопанства да получат по-голямо финансиране.
От момента, в който служебният кабинет встъпи в управлението на страната и се смени политическото ръководство в МЗм, за нас водещите браншови организации в сектор „Плодове и зеленчуци“, някои от които имат повече от 20 /двадесет/ годишна история, настъпи тотална изолация и бяхме поставени в изключително неведение за това как и по какъв начин служебният министър на земеделието ще финализира окончателния вариант на финансирането, което очакват всички земеделски стопани от сектор „Плодове и зеленчуци“.
Като хора, които през годините, сме врели и кипели с проблеми, с които ни е засипвало МЗм, получихме редица индикации, че служебният политически кабинет, управляващ МЗм, ще „изкриви“ договореното от нас във времето назад, по начин и ред, който за нас е меко казано недемократичен, смущаващ и граничи със своеволие.
Предвид гореизложеното на 18.08.2022г. ни едепозирахме писмо в агроминистерството с входящ номер 15-419/18.08.2022г. за спешна работна среща с министъра на земеделието, относно прилагането т.н. „Временна рамка“ на ЕС, както и за начина, по-който ще се изразходи вече осигуреното и одобрено от ЕК, национално финансиране в размер на 426 млн. лева, където за сектор „Плодове и зеленчуци“ се определиха 188 млн. лв.
От 18.08.2022г., до настоящия момент обаче служебният министър НЕ НАМЕРИ, НИТО ВРЕМЕ, НИТО ЖЕЛАНИЕ да се срещне с нас – представителите на земеделските производители от сектор „Плодове и зеленчуци“, за които реално е осигурено финансирането от предходния кабинет. Информацията която достига до нас към момента е единствено от неясни, откъслечни интервюта, давани от самия служебен министър Гечев и/или неговия заместник – министър Тодор Джиков”.
Затова и браншовиците настояват за спешна среща с премиера Гълъб Донев. „Молим за Вашата подкрепа и желаем да станете гарант за това, че по прозрачен и демократичен начин, ще се разпредели обещания ни бюджет от 188 млн. лв., съобразно решението на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство по методиката, която ни бе разяснена още в самото начало по време на предходния кабинет”, заключават представителите на един от най-уязвимите сектори в земеделието.
