Дървесната пепел е източник на ценни хранителни елементи за растенията – калий, фосфор и калций, а също и много микроелементи (магнезий, желязо, бор, натрий, манган, сяра и др.). Всеки един от тях е с голямо значение за растителните видове и освен това са в лесно усвоима форма. Пепелта играе основна роля в структурирането на почвата, намалява киселинността, като неутрализира много вредители и патогенни микроорганизми (листни въшки, личинки на колорадски бръмбари, охлюви, мана и др.), влияе благотворно на почвените микроорганизми.
Не всяка дървесна пепел е полезна – тази, която остава след изгаряне на битови отпадъци, дървении, покрити с лак или боя, както и продукти на полиграфическата промишленост, не трябва да се използва за наторяване, защото съдържа много вредни химикали.
Кога не трябва да се използва дървесна пепел?
Някои земеделски култури не обичат пепел – дини, репички, киселец, а също декоративни цъфтящи видове: хортензии, рододендрони, азалии, астри, космос, делфиниум и цинии. Те се развиват добре при рН от 5,5 до 6. Кисела почва предпочитат боровинките, хвойновите култури и стайните растения – теменужки (сенполии) и орхидеи.
Когато почвата на тези растения се алкализира, те започват да боледуват, спират да цъфтят, а често и загиват.
Интерес представлява и това, че при лечебните растения – градински чай, невен, иглика и лавандула, алкалната среда пречи на натрупването на полезни вещества и те губят лечебните си свойства.
Дините са култура, която е много капризна. Те обичат почви с рН от 6 до 7,5. Когато почвата е алкализирана, дините страдат от недостиг на желязо, манган, фосфоф, мед, цинк и бор, защото се затруднява усвояването им в алкална среда. Това води до нарушаване на достъпа на влага и невъзможността за едновременно снабдяване с натрий и калций, необходими за пълноценен растеж и развитие.
В резултат на тези проблеми плодовете се напукват и загниват.
Репичките се развиват най-добре при рН 6-7,5 в рохкава, добре аерирана и богата на хранителни вещества почва. При по-висока киселинност кореноплодите извличат и натрупват тежки метали, губят и част от цвета си поради загубата на влага в тази среда.
Засадените в алкална почва репички пожълтяват, развиват се слабо и стрелкуват. Ако почвата се нуждае от алкализиране, тогава това не трябва да се прави непосредствено преди отглеждането им, а година по-рано.
Киселецът се отглежда успешно на глинести, неутрални и слабо кисели почви, богати на органична материя. Растението много обича влагата и при недостиг листата бързо загрубяват и в тях се натрупва голямо количество оксалова киселина.
Не трябва да се наторяват с пепел и съседните на киселеца растения.
В какви още случаи не трябва да се използва пепел?
Не се препоръчва внасянето на пепел едновременно с оборски тор, амониева селитра, карбамид и суперфосфат. Пепелта пречи на растенията да абсорбират органична материя.
Едновременната употреба с доломитово брашно ще доведе до силно алкализиране на почвата, а това може да се види по състоянието на растенията. Излишъкът на калций се изразява в прекомерно развитие на листните розетки, изсъхване на издънките, загуба на листа при декоративните цъфтящи растения.
Признаци за излишък на калий са потъмняване на плодовете и появата на горчивина в тях, а при цъфтящите декоративни видове – преждевременна загуба на листа.
Полезно е внасянето на пепел малко преди узряване на плодовете, когато растенията имат нужда от калий.
Благоприятният ефект от торенето на почвата с пепел продължава 3-4 години. Поради тази причина дървесните видове не трябва да се торят по-често.
Използването на пепел е разумно в умерени дози – ако рН е по-голямо от 7, тогава по-добре да не се използва.
