С финансовата помощ на Фонда за научни изследвания през миналата година екип от Института по аграрна икономика ръководител проф.д-р Храбрин Башев подготвиха втори доклад, изследващ конкурентоспособността на земеделските стопанства от различен юридически тип. Анализът показва, че с най-висок потенциал за развитие в България и с добри на конкурентност в момента са кооперациите, следвани от търговските дружества и сдруженията, докато физическите лица се отличават със степен на конкурентност - под нивата на средната за страната. Затова и прогнозите не са никак успокоителни – според икономистите значителна част от фермите на физически лица има опасност са престанат да съществуват в близко бъдеще, ако не се предприемат своевременно мерки за повишаване на конкурентоспособността им чрез подобряване на управлението и преструктуриране на стопанствата и ако най-после не започне да се прилага адекватна държавна подкрепа.
Изследването е направено въз основа на анкети сред близо 340 земеделски стопанства, физически лица и кооперации и е изпълнено по проект „Механизми и форми на аграрното управление в България“. Данните за кооперациите показват, че при високо ниво на конкурентоспоколност в селското стопанство, което е над 0,5%, кооперациите са с най-голяма конкурентност – между 0,6% и 0,7%. Веднага след тях са търговските дружества и сдружения, чиято конкурентоспособност е малко над 0,5%. Между 0,3 и 0,5% са стопанствата с добро и средно ниво на конкурентност – тук се нареждат фермите на едноличните търговци – технети стойности са между 0,4% и 0,5%.
В същото време почти 37% от всички физически лица са с ниска конкурентоспособност. И едва 48,7% от тях са с ниво на конкурентоспособност над средната за страната, а почти всяко второ с конкурентоспособност под средната за групата на физическите лица.
Министрите да минават на стаж през кооперацията в село Професор Иширково
Две трети от търговските дружества и сдружения са също с равнища на конкурентоспособност под средната за тази група, което показва необходимост от модернизация за „привеждане в съответствие” със стандартите на корпоративното управление и конкуренция, се посочва в анализа.
Изследвайки отделните аспекти на конкурентоспособност на стопанствата с различен юридически тип, икономистите стигат до извода, че сравнително ниската икономическа ефективност е причина за влошаване на конкурентоспособността на физическите лица и едноличните търговци и за ниската им финансова осигуреност. В същото време високата икономическа ефективност обуславя силните конкурентни позиции на кооперациите, търговските дружества и сдруженията, а високата устойчивост тази на едноличните търговци.
Освен за конкурентоспособност стопанствата са анализирани по още 4 показателя – икономическа ефектевност, финансова осигуреност, адаптивност и устойчивост. И отново кооперациите държат първенството. С най-висока финансова осигуреност и потенциал за адаптация към промените в пазарната, институционалната и природна среда са кооперативните и корпоративните стопанства, а с най-висока устойчивост - кооперациите и едноличните търговци. По показателя устойчивост обаче високи нива проявяват не само кооперациите, но и едноличните търговци и физическите лица. По отношение на адаптивност към природната среда, снабдяване на земя и природни ресурси, работна сила, финанси и услуги конкурентоспособността на физическите лица е като средната за страната. Единствено по отношение на икономическа ефективност физическите лица изостават.
Конкурентоспособността на едноличните търговци се поддържа от (по) добрата ликвидност, рентабилност, и финансова обезпеченост, адаптивност към пазарната и институционална среда, и предимства по отношение на снабдяване с услуги и иновации, и при реализация на продукция и услуги. Интересно е, че при снабдяването с работна сила, материали и техника, тези стопанства превъзхождат останалите юридически типове. Основни фактори за понижаване на конкурентоспособността на стопанствата на едноличните търговци са сравнително ниската продуктивност, производителност, финансова автономност, потенциал за адаптация към природната среда, и по-слаби позиции в снабдяването със земя и природни ресурси, и финанси.
Кооперативните стопанства имат сравнителни конкурентни предимства спрямо другите юридически типове по отношение на равнища на производителност, рентабилност, ликвидност, финансова автономност, адаптивност към пазарната, институционалната и природната среда, в снабдяването с работна сила и финанси, и при реализацията на продукция и услуги, се посочва още в изследването. Друга значителна част от показателите за конкурентоспособност на кооперациите превъзхождат средните за страната. В най-голяма степен за понижаване на конкурентоспособността на кооперациите допринасят по-големите проблеми при снабдяване на необходимите земя и природни ресурси и услуги.
Търговските дружества и сдруженията превъзхождат другите юридически типове с високите равнища на производителност и продуктивност, и предимства по отношение на снабдяване със земя и природни ресурси и иновации. Освен това болшинството от останалите показатели за конкурентоспособност на тези стопанства са над средните за страната. Критични за поддържане на конкурентоспособността на тези ферми са проблемите при снабдяване с необходимата работна сила, материали и техника и финанси, както и средните нива на адаптивност към промените в природната среда и ефективност в снабдяването с нужните услуги.
Съществува значителна вариация на конкурентоспособността на стопанствата в зависимост от тяхната продуктова специализация (Фигура 6). Отклоненията от средните за юридическия тип са най-големи при физическите лица, които отглеждат тревопасни животни; едноличните търговци, специализирани в смесено растениевъдство, и търговските дружества и сдруженията, специализирани в тревопасни животни и пчели. Тези отклонения са към средното равнище за подотрасъла при физическите лица и търговските дружества и сдруженията специализирани в тревопасни животни. Това показва, че производствената специализация при тази група стопанства е по-важен фактор за тяхната конкурентоспособност отколкото юридическият им статут.
При едноличните търговци, специализирани в смесено растениевъдство и при търговските дружества и сдруженията, специализирани в пчели, отклоненията са в противоположни посоки от средните за подотрасъла равнища. Това показва допълнителните сравнителни конкурентни предимства (на търговските дружества и сдруженията) или сравнителни конкурентни недостатъци (на едноличните търговци) в определени подсектори на селското стопанство в страната – съответно отглеждане на пчели и смесено растениевъдно производство.
Фермите на физическите лица доминират при производството на зеленчуци, цветя и гъби, тревопасни животни, свине, птици и зайци, смесено растениевъдство и смесено животновъдство. При тези подотрасли нивата на конкурентоспособност на физическите лица предопределят подотрасловото равнище, като същевременно съвпадат или са близки до средните за този юридически тип стопанства. Това означава, че е налице “оптимална” (конкурентна) специализация за този тип фермерска организация и практически липсва конкуренция с други юридически типове в тези производства.
Съществува силна диференциация в нивата на конкурентоспособност на земеделските стопанства с различни размери, като най-ефективни са фермите с големи за отрасъла размери. Равнището на конкурентоспособност на средноразмерните стопанства е добро и над средното да отрасъла. Равнището на конкурентоспособност на малките по размери ферми и стопанствата предимно за самозадоволяване е под средната за отрасъла. Това показва, че ще се запази досегашната тенденция на прехвърляне на аграрните ресурси и дейност от по-слабо конкурентните стопанства с дребни размери и полупазарна ориентация към тези със средни и големи за отрасъла размери, заключават икономистите.
Всички от анкетираните едромащабни стопанства са с висока конкурентоспособност. Делът на висококонкурентните ферми със средни размери също е голям. Заедно с това обаче, значителна част от стопанствата за самозадоволяване и тези с малки за отрасъла размери са с ниска конкурентоспособност - съответно 45% и 42.1% до тях. Не малък е и делът на стопанствата със средни размери с незадоволително ниво на конкурентоспособност.
Всички от големите стопанства и две трети от тези със средни размери са с равнища на конкурентоспособност над средната за отрасъла. Сред стопанствата за самозадоволяване и тези с малки размери преобладава делът на тези, с конкурентоспособност под средната за страната. Голямата част от полупазарните стопанствата и фермите със средни размери обаче са с нива на конкурентоспособност, превишаваща тази на съответната група - съответно 60% и 58.9%. Сред дребните и едромащабни за отрасъла стопанства делът на фермите с по-висока над средната за групата е наполовина. Според експертити това е индикация за продължаващо преструктурирането на стопанствата с всякакви размери - чрез прехвърляне на ресурси към по-ефективни структури в съответната група и/или в групи с по-големи размери, окрупняване на стопанствата, подобряване на управлението, преустановяване или свиване на дейността, и т.н. Заедно с това обаче, ще продължават да съществуват и значителен брой стопанства с добра и висока конкурентоспособност в групите на ферми с всички размери.
Ниската икономическа ефективност в най-голяма степен способства за влошаване на конкурентоспособността на полупазарните стопанства и малките ферми, ниската финансова осигуреност на всички стопанства с изключение на най-големите, а по-ниската устойчивост и адаптивност на по-малките стопанства (Фигура 4). В същото време високата икономическа ефективност, финансова осигуреност, адаптивност и устойчивост са причина за силните конкурентни позиции на едромащабните стопанства.
Ако се погледне географското разположение, има съществени различия в конкурентоспособността на земеделските стопанства. С по-висока от средната да страната конкурентоспособност са фермите в Северозападна и Североизточна България, докато стопанствата в Северен централен район, Югозападен и Южен централен райони са с по-ниска от отрасловата.
Най-много нискоконкурентни ферми са разположени в Северен централен район – над 44% от общия брой. Най-многочислени са стопанствата с равнища на конкурентоспособност над средната за страната в Северозападен район, следван от Североизточен и Югозападен райони. Във всички аграрни райони съществуват значителен брой стопанства с по-висока от средната за страната и за съответния район конкурентоспособност. Това означава, че ще продължи процесът на преструктуриране на стопанствата във всички райони посредством прехвърляне на управление на дейност и ресурси на ферми от същия и/или други райони на страната.
В отделните аграрни райони съществува значителна диференциация на равнищата по основните критерии на конкурентоспособност (Фигура 10). Фермите в Северозападен район имат най-висока финансова осигуреност и по-висока от повечето от останалите райони (равна с Южен централен район) икономическа ефективност. Стопанствата в Северен централен район са със сравнително високи стойности по отношение на адаптивност и устойчивост. Фермите в Североизточен район са с на-висока устойчивост, но с по-ниска от останалите райони адаптивност.
Стопанствата в Югозападен район са със сравнително по-добри нива на финансова осигуреност и адаптивност, но с ниска за отрасъла устойчивост. Стопанствата в Южен централен район са със сравнително най-високи нива на икономическа ефективност, но с по-ниски от останалите райони нива за останалите критерии за конкурентоспособност. И най-накрая фермите в Юго-източен район имат най-висока адаптивност и близка до средните за страната икономическа ефективност, финансова осигуреност и устойчивост.
За поддържане и повишаване на конкурентоспособността на стопанствата в Северозападен район най-много допринасят високата производителност, рентабилност, ликвидност, финансова автономност, ефективност в снабдяване със земя и природни ресурси, работна сила, материали и техника, услуги и иновации. В същото време критични за конкурентоспособността на стопанствата в този район са ниската им продуктивност и доходност.
