В края на миналата година авторът на сайта Климатека Павлин Стоянов направи интересен анализ за необичайните препятствия пред изпълнението на Националния плана за възстановяване и устойчивост на България (или ПВУ), по който след актуализацията на този план през 2022 г. страната ни можеше да получи безвъзмездно 5,69 милиарда евро за иновативни проекти в различни области, включително и селското стопанство. Публикуваме със съкращения този анализ, за да се разбере как политическата криза блокира приемането на редица важни закони, без които
„При изпълнение на заложените цели в плана и в договорните обвързаности на България с ЕК, разписани през 2022 г., страната ни може да отправя своите искания за плащане. Индикативните периоди, в които се очакват плащанията, са маркирани на полугодие в периода от втората половина на 2022 г. до втората половина на 2026 г. На 16 декември 2022 г. ЕК извърши първото и единствено за момента плащане към България, в размер близо 1,37 милиарда евро.
В българския ПВУ има заложени над 340 цели. Парите по първия транш пристигнаха, защото от тях държавата ни успя да постигне 6 инвестиции и 16 реформи – това са общо 22 цели. Сред тях се отличават законодателни промени в образованието и социалното подпомагане, стратегия за психичното здраве, пътна карта за изпълнение на решения на Европейския съд за човешки права и др.
В икономически план, беше приет Законът за индустриалните паркове. В областта на екологията и климата бяха постигнати 4 етапни цели – План за развитие на комбинирания транспорт в България до 2030 г., нова стратегия за пътна безопасност, нова отсечка на линия 3 на метрото в София и учредяването на Комисията за зелен преход. Тези първи постижения обаче нямат осезаем и пряк ефект върху икономическото развитие на страната, нито върху реалния напредък към зелена и цифрова икономика, нито върху подобряване на живота на обществото ни. И все пак, те очевидно са оценени от ЕК като необходими и важни първи стъпки в осъществяване на Плана на България. Но те трябва да бъдат надградени до 2026 г.
Оттогава обаче България сякаш е спряла на едно място
На 9 октомври 2023 г. Комисията обяви, че е получила искане от България за второ плащане в размер на близо 724 милиона евро. Искането беше направено с половин година закъснение, когато вече трябваше да се иска трето плащане. За сравнение, в същия ден ЕК обяви, че е направила третото плащане по плана на Италия, в размер на 18,5 милиарда евро.
Година по-късно, на 29.11.2024 г., когато България трябваше вече да е готова да отчете петия период на изпълнение, ЕК обяви, че е приела своята предварителна оценка за напредъка по второто искане на България. В обобщение, оценката установява, че искането включва 28 реформи и 14 инвестиции в различни сектори. Осем ключови етапа обаче и в една цел не са изпълнени задоволително в следните области:
* Либерализиране на енергийния пазар;
* Възобновяеми източници;
* Климатична неутралност;
* Борба с корупцията;
* Съдебна медиация;
* Обществени поръчки;
* Предприемачество.
Причина за забавянето и липсата на реформи лесно може да бъде открита в парламентарната криза в България от 2022 г. насам. Краткият живот на всеки новоизбран парламент прави почти невъзможно приемането на ново законодателство. Липсата на постоянно правителство блокира последователна оперативна дейност за осъществяване на инвестиционните проекти. Голяма роля играе обаче и липсата на политическа воля и консенсус между парламентарно представените партии. Въпреки неспиращите извънредни парламентарни избори основните партии в Народното събрание остават едни и същи. Те не съумяват да изградят работен процес, който да следва Плана за възстановяване и устойчивост в периодите на краткия парламентарен живот. Служебните правителства очевидно също не получават политически мандат да работят в тази посока и да подготвят всички законопроекти междувременно. За обществото остава съмнение за неуточнени държавни интереси относно целите, заложени в Плана.
В свой доклад от екологично сдружение „За Земята“ разглежда проблемите с второто плащане по Плана, като се фокусират върху политическите решения, блокирали европейските средства за декарбонизация (57,5% от плана). Анализира се прогресът от третото до шестото плащане и засегнатите проекти поради намаленото финансиране. Резултатите са визуализирани на долната графика.
Какво следва след 2024 г.? България има 1 месец да представи своите съображения. При потвърждение на неизпълнението, страната ще има 6 месеца да изпълни оставащите ангажименти. По повод тази засега негативна оценка, в обществото ни се заговори, че България ще изгуби оставащите пари по механизма за възстановяване и устойчивост – минимум 4,3 милиарда евро. Това без съмнение е голям проблем за финансовото министерство ни, което залага тези средства в бюджетното си планиране.
За обществото ни, проблемът не е колко, а какво ще изгубим – кои реформи очевидно не се осъществяват и може би няма да се осъществят; какви инвестиции няма да бъдат направени; какво икономическо и социално развитие няма да се осъществи?
Целта на ПВУ e да се направят конкретни реформи и инвестиции, не за да се „усвоят конкретни средства“, а за да се укрепят основи за естествено икономическо развитие без постоянна грантова подкрепа. Неосъществяването на тези цели означава липса или забавено развитие.
Основните стълбове на плана за възстановяване и развитие са: Иновативна България, Образование и умения Научни изследвания и иновации; Интелигентна индустрия; Зелена България; Нисковъглеродна икономика; Биоразнообразие; Устойчиво селско стопанство; Свързана България; Дигитална свързаност; Транспортна свързаност; Местно развитие; Справедлива България; Бизнес среда; Социално включване; Здравеопазване.
Пропускането да се извършват ключови реформи и да се правят стратегически инвестиции в тези области означава, че те остават в застой. Дейностите поставени в ПВУ не са извадени от социалния и икономически контекст. Напротив, развитието на страната ни в тези сектори трябва да може да върви и без финансовата помощ на ЕС. Фактът, че от 2 години насам нямаме напредък в развитието сам по себе си е притеснителен.
Ще онагледим с няколко примера какво, а не само колко, губи България от неспособността си да изпълнява Плана за възстановяване и устойчивост.
Електроенергиен пазар и възобновяеми енергийни източници
Според предварителната оценка на ЕК относно второто искане за плащане, България не е осъществила 3 ключови реформи в енергийния сектор:
1. Либерализиране на енергийния пазар;
2. Увеличаване на производството от възобновяеми източници;
3. Изпълнение на Пътната карта към климатична неутралност.
Либерализацията на енергийния пазар е фундаментална реформа с 3 основни цели:
* интегриране в общоевропейския енергиен пазар;
* улесняване на прехода към възобновяеми източници;
* осигуряване на равнопоставен достъп до енергия за всички европейски граждани.
В съвременната икономика енергетиката играе централна роля, като определя не само производствените възможности, но и качеството на живот на гражданите. Въпреки че разликите в стандарта на живот между Източна и Западна Европа са значителни, процесът на икономическо сближаване изисква постепенно изравняване на цените, включително и в енергийния сектор.
Парадоксално, очакваното поскъпване на енергията в България ще бъде резултат не от либерализацията, а от липсата на навременна модернизация на енергийната инфраструктура. Показателен пример за това изоставане са остарелите мощности на ТЕЦ София, Марица Изток 2 и ТЕЦ Варна, които работят с ниска ефективност и високи експлоатационни разходи. В следващото десетилетие подобни предизвикателства ще засегнат и ядрената ни енергетика.
Важно е да се разбере, че либерализацията е комплексна реформа, която цели да създаде прозрачен и ефективен пазар, предоставящ на потребителите разнообразни битови и индустриални енергийни източници, и възможности за активно участие в енергийния преход. Не става дума просто за дерегулация. Либерализираният пазар е предпоставка за успешното интегриране на възобновяеми енергийни източници и модернизация на мрежовата инфраструктура.
Забавянето на реформите за намаляване на въглеродните емисии излага България на риск от загуба на конкурентоспособност. С оскъпяването на енергията от изкопаеми горива поради европейските регулации, рискуваме да се изправим пред още по-сериозни предизвикателства в бъдеще. Текущите популистки политики, които се опитват да компенсират липсата на реформи чрез изкуствено поддържане на цените, водят до системни изкривявания в икономиката. Повишените разходи за бизнеса и социалните осигуровки се прехвърлят върху крайните цени на продуктите и услугите, които купуваме всеки ден.
Реформата в енергетиката трябваше да даде на местните власти инструменти за ефективно управление на енергийната инфраструктура и стимулиране на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници. За съжаление, административните процедури остават сложни и неефективни, което възпрепятства широкото навлизане на нови технологии.
Много ключови проекти, планирани за периода 2024 – 2026 г., са застрашени. Някои от тях са:
* Програма за стимулиране на битовото потребление на възобновяема енергия през първата половина на 2024 г., с продължение през 2025 г.;
* Дигитална трансформация на преносната мрежа (2024 – 2026 г.) – критичен елемент за развитието на интелигентни енергийни системи;
* Разширяване на междусистемната свързаност до 2026 г. за улесняване на трансграничната търговия с енергия;
* Инвестиции в съвременни технологии за съхранение на енергия и декарбонизация.
Ако България не успее да вземе заделеното за нея финансиране от NextGenerationEU ще се изправи пред сериозна дилема: или да се откаже от тяхното изпълнение, или да ги реализира с пари от националния бюджет. За съжаление, вторият вариант означава е повишена финансова тежест върху данъкоплатците и бизнеса.
Как този модел на въздействие се проектира върху всички компоненти от ПВУ?
Нека разгледаме конкретен пример от образователния сектор. Планът предвижда комплексна трансформация на предучилищното и училищното образование, с особен акцент върху STEM дисциплините (наука, технологии, инженерство и математика). Предвидената модернизация включва не само обновяване на учебната инфраструктура, но и фундаментално преосмисляне на педагогическите подходи. Неизпълнението на тези реформи рискува да задълбочи образователната пропаст между България и водещите европейски държави, като поставя бъдещите поколения в неблагоприятна конкурентна позиция.
Аналогични предизвикателства се наблюдават в здравеопазването, социалната сфера и дигиталната трансформация на икономиката – все ключови области за развитието на модерно общество.
Реалните последици от неизпълнението на Плана далеч надхвърлят простото финансово измерение на непредоставените европейски средства. България трябва да осъзнае, че реформите са жизненоважни за бъдещето на страната, независимо от източника на финансиране. В този контекст, обществената дискусия следва да се фокусира върху конкретни стратегии за модернизация на обществото и изграждане на устойчивост срещу съвременните социални, климатични и геополитически предизвикателства.
Положителното е, че все още Европейската комисия не е отказала да финансира плана на България. Не намираме и обективни пречки той да бъде изпълнен, така че съдбата ни все още е в наши ръце. Или в тези на политическите представители на обществото ни".
