Противно на преобладаващото обществено мнение, че корупцията е проблем номер едно, бизнесът в България успява да я преодолява. Това заяви проф. Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания при БАН по време на конференцията „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи. Европейска интеграция, конвергенция и кохезия“, организирана по повод 75-годишнината от създаването на института.
В доклада си „Незададени въпроси за бизнес корупцията“ икономистът сравнява резултатите от 3 международни изследвания на бизнес корупцията у нас, за да обърне внимание, че политиките за ограничаване на това паразитно за икономиката явление изискват коректна информация за неговото състояние и динамика, както и, че корупцията в частния сектор до момента убягва от погледа на изследователите, независимо, че размерите й не са толкова малки.
Първото цитирано проучване на Worldwide Governance Indicators (WGI) в доклада на проф. Керемидчиев разглежда дългосрочното състояние и тенденции на бизнес корупцията у нас за периода от 1996 г. до 2022 г. Индексът за контрол на корупцията от 45 пункта през 1996 г. става 50 през 2022 г., при максимална стойност от 100, което е подобрение от само 5 пункта за период от 26 години.
Друг интересeн факт е, че промените в този индекс имат вълнообразно развитие – могат да се изведат 4 периода на подобрение, последвани от спадове. Всички постигнати върхове след първата вълна от 1996 г. до 2008 г. не достигат нейното ниво, а се колебаят на по-ниско – между 48 и 51 пункта. След 2020 г. идва период на ново подобрение, което вероятно поставя началото на пети пореден цикъл в динамиката на индекса за контрол на корупцията, каза икономистът.
Обобщените резултати на Евробарометър за бизнес корупцията у нас са за по-кратък период - от 2013 до 2024 г., като през 2013 г. и 2019 г. се наблюдава силна поляризация на отговорите на бизнеса доколко корупцията е проблем за тях. Подобно на данните от WGI и тук се наблюдава циклично развитие - от 2017 г. до 2019 г. има подобрение в състоянието на корупцията, последвано от влошаване през 2019-2022 г. След това започва нова вълна на подобрение, подчерта проф. Керемидчиев.
По-голяма конкретика на въздействието на корупцията върху бизнеса се получава при отговор на въпроса доколко явлението е сериозно ограничение и най-висока бариера за тях. Информация за това дава изследването Enterprise Survey.
Категоричният извод е, че има значително подобрение през 2007-2023 г. Отговорите на въпроса доколко корупцията е сериозно ограничение спадат от 46% до под 20% в началото и в края на периода. Подобно развитие има при въпроса доколко корупцията е най-важната пречка пред бизнеса - отговорите спадат от 13,4% на 4,9% през двете крайни години. Очевидно бизнесът успява да преодолее този проблем и не го намира за сериозно ограничение пред развитието си, смята проф. Керемидчиев.
Данните на Евробарометър за корупцията в системата на обществените поръчки сочат, че около 90% от бизнеса смята, че корупцията е широко разпространена. Доста по-малка част от бизнеса твърди, че корупцията им е попречила да спечелят обществени поръчки.
Фундаментална промяна настъпва през 2024 г., когато само 36% от мениджърите споделят, че корупцията им е пречила да спечелят обществени поръчки, докато 59% са на обратното мнение. Причината за това, според проф. Керемидчиев, е във въведения филтър да се анкетират само фирми, участвали в обществени поръчки през последните 3 години. Тази съществена промяна показва, че бизнесмените се влияят от обществените нагласи и са склонни да омаловажават собствения си опит, подчерта икономистът.
Друг интересен извод, който може да се направи, е за нивото на корупция в частния сектор. Ако се приеме, че корупцията в публичния сектор се проявява основно в обществените поръчки, то разликата с общия размер на разпространение на корупцията представлява разпространението й в частния сектор. Полученият дял е около 33%, но на корупцията в частния сектор не се обръща внимание нито от изследователите, нито в националните стратегически документи, каза проф. Керемидчиев. По думите му това трябва да се промени, защото двата сектора си взаимодействат и вероятно има преливане на корупционни практики от единия в другия сектор и обратно.
