Експерти от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към агроминистерството са изискали от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да предостави данни за лабораторните анализи, извършени от ведомството, на проби от внесения и произведен пчелен мед за период от пет години (от 2018 до 2022 г. включително). Въз основа на тази информация България е трябвало да изготви оценка на риска за наличието на замърсители в пчелния мед, която да докаже, че страната ни осъществява адекватен контрол на пазара.
Според европейската Мрежа за агрохранителни измами (Agri-Food Fraud Network – FFN), през последните години е регистриран ръст от 26% на сигналите със съмнения за измами и предполагаеми нарушения, свързани с фалшифицирането на пчелен мед, заместители на месо и с неправилно етикетиран зехтин. В тази връзка от ЦОРХВ са изискали от БАБХ информация за извършените от агенцията лабораторни анализи, с идеята да докажат пред европейските органи, че българският мониторинг върху качеството на меда се извършва според правилата. Изводите обаче сочат, че държавната администрация доста през пръсти е гледала на задълженията си да инспектира дали има фалшив мед по българските магазини.
Основният извод на центъра е, че „данните от БАБХ са твърде недостатъчни, за да се оцени и анализира евентуален риск от наличие на замърсители и фалшификации в пчелен мед в България. Голяма част от пробите, които ни бяха предоставени, са от самоконтрола, извършван от самите пчелари, което показва, че българският бизнес има отговорно поведение за качеството на произведения пчелен мед“. В същото време предоставените от БАБХ лабораторни проби не съдържат резултати от анализи, които държавните експерти са длъжни да правят по Националната програма за контрол на храни и предмети за контакт с храни за добавки, химични и микробиологични замърсители и контрол на храни, обработени с йонизиращи лъчения.
От БАБХ имат пропуски и при изследване на причините за смъртността при пчелите
Въз основа на получените от БАБХ данни от ЦОРХВ заявяват, че „не може да се направи извод дали тези анализи са достатъчни, за да се препоръча засилен мониторинг по отношение на конкретни замърсители!!!“ За да се прекрати тази безотговорна практика, от центъра дават съответните препоръки към БАБХ, защото в противен сручай страната ни ще бъде може би единствената в ЕК, която да не е в състояние да даде реална оценка на риска за наличие или отсъствие на замърсители в пчелния мед.
* Първата препоръка е да се спазват условията и редът за вземане на проби и методите за анализ на пчелен мед, описани в Наредба 2 от 27 март 2024 г. Резултатите от проби от официален контрол достоверно и безпристрастно ще предоставят информация за реалната ситуация относно рисковете от наличие на замърсители и фалшификации в пчелен мед на територията на Р. България.
* Втората препоръка е по Националната миноторингова програма за контрол на остатъците от ветеринарно-медицински препарати за следващите години, да се заложат проби за наличие на остатъци от ВЛП и неразрешени субстанции от по-голям брой региони на страната.
* Третата препоръка е в плана за контрол на замърсителите в храните от животински произход, пускани на пазара на ЕС (по Националната програма за контрол на храни и предмети за контакт с храни за добавки, химични и микробиологични замърсители и контрол на храни, обработени с йонизиращи лъчения относно пчелен мед ЕС), броят проби да се опишат, като се извършват минимум по 1 проба на 1 300 тона годишна продукция и да се увеличи броя проби.
* Четвъртата препоръка се отнася до Плана за контрол на замърсителите в храните от животински произход, въвеждани в ЕС от трети държави, като в негозадължително се впише минималната честота на проверките – минимум 1% от внасяните пратки и да се обвърже и с броя на взетите проби за анализ на пчелния мед.
* Петата препоръка е при анализ на мед за наличие на замърсители и фалшификации от самоконтрол, да се изисква информация за големината на партидата (количеството мед), от която е взета пробата.
Необходими са хармонизирани подходи и систематично лабораторно изследване на пчелен мед, като се използват всички най-нови методи за анализ, за да се докажат автентичността и качеството на меда. Така би могло да се гарантира, че медът, който се пуска на пазара е натурален и безопасен.
Когато потребителите са сигурни, че интересът им е защитен от официалния контрол, те ще взимат информирани решения при избора си на здравословна храна и осъзнато ще се увеличи консумацията на български пчелен мед, заключават от Центъра на оценка на риска по хранителната верига.
