Ако политиците се запознаят с последния задълбочен анализ за конкурентоспособността на земеделските стопанства в България, лесно биха могли да насочат подкрепата към реално действащите бизнеси. И да установят проблемите за рязкото намаляване на производството в така наречените уязвими сектори. Този извод се налага от анализа, финансиран от Селскостопанска академия и подготвен от колектив учени и експерти на Института по аграрна икономика, Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Нов български университет (НБУ) и Института по почвознание, агротехнологии и защита на растения (ИПАЗР) „Н. Пушкаров“, с част от който Синор.бг ви запозна. Според анкетата, проведена сред бизнеса, се очертават интересни тенденции, които ще представим в този текст.
Анкета сред мениджърите от 309 земеделски стопанства показва, че жените управляват много по-добре от силния пол, като делът на стопанствата с висока конкурентоспособност и с управители жени е 20,37% от всички стопанства и този процент е по-висок от средния за страната (18%). Под този праг са фермите, които се управляват от мъже (16.33%). Проведената анкета и оценка на конкурентоспособността дава възможност да се посочат персоналните, организационни, пазарни, институционални и др. фактори, които оказват влияние върху (и предопределят) конкурентоспособността на земеделските стопанства в страната, се подчертава в доклада.
В същото време делът на стопанствата с мениджъри жени, които имат най-ниска конкурентоспособност (32,41%), е по-малък от средния за страната (36%), доста под процента и на стопанствата, ръководени от мъже (37,24%). И тук идва най-големият извод – че половината от фермите, управлявани групово от няколко души, са високо конкурентни и сред този тип ферми (забележете!) няма стопанства с ниска конкурентоспособност. Това доказва, че женското и екипното управление са по-ефективни по отношение на конкурентоспособността и тяхното разширяване би подобрило бизнес средата, заключават икономистите.
Интересни са заключенията и по отношение на възрастовия състав на възрастовия състав на ръководните екипи в селското стапанство. Тук обаче ще се абстрахираме от факта, че огромна част от фирмите в агросектора се ръководят от хора над 55 годишна възраст. Според проучването, най-висок дял на стопанствата с висока конкурентоспособност се управляват от хора над 65 години (26,67%). По-висок от средния за страната е и делът на стопанствата с висока конкурентоспособност при менажери от 56 до 65-годишна възраст (20,51%).
Заради отлива на млади хора от сектора, относителният дял на стопанствата с висока конкурентоспособност, ръководени от млади фермери (възраст до 40 години), е най-малък и под средния за страната. Това потвърждава, че практическият опит, който се подобрява с възрастта, е важен фактор за издигане на конкурентоспособността на стопанствата.
Образованието е също критичен фактор, повишаващ конкурентоспособността на даден бизнес. Делът на фермите с висока конкурентоспособност и ръководители със средно (33,33%) и висше (29,03%) селскостопанско образование е значително над средния за страната. Той превишава многократно и този на фермите с управители без селскостопанско или друго образование.
Според мнозинството от менажерите на анкетираните стопанства, най-значимите фактори за повишаване на конкурентоспособността на техните стопанства са пазарните условия (търсене и предлагане, цени, конкуренция) (73,35%), получаваните директни държавни субсидии (56,43%), достъпът до знания, консултации и съвети (48,9%), участието в държавните програми за подпомагане (47,96%), наличната информация (33,86%), финансовите възможности (31,97%) и възможностите за изгоди в близко бъдеще (26.65%).
Но ако трябва да повишат конкурентоспособността си, повечето мениджъри смятат, че най-важните инструменти на обществените политики, които трябва да се прилагат, са директни субсидии на база единица площ (59,87%), националните доплащания за продукти, животни и др. (46,08%), подпомагането на малки и средни стопанства (44,20%), професионалното обучение и консултации (42,01%), модернизирането на земеделските стопанства (41,38%), държавните и европейски инструменти (39,18%), подпомагането на стопанства на млади фермери (29.47%) и зелените плащания (24.14%).
