Секторът на овощарството е в будна кома заради блокирания вътрешен пазар и спада в изкупните цени на продукцията, защото въпреки компенсациите, отпуснати на земеделците заради войната в Украйна, производителите на плодове са притиснати до стената от задържалите се вече втора година ниски изкупни цени на родната продукция и невъзможността да реализират реколтата за преработка. За това сигнализираха председателят на „Съюза на дунавските овощари” Николай Колев и колегата му Павел Спасов по повод блокирания пазар и липсата на перспектива за голяма част от овощарите.
„Големият проблем се усети още в началото на Ковид пандемията преди две години, когато заради свитото потребление на плодове всички търговци намалиха изкупуването на българска продукция”, посочи в интервю за Синор.бг председателят на съюза. Отчаянието се засили тази година, защото дори при инфлация цените не са мръднали и вместо да растат, те падат. В същото време себестойността на производството е скочило със 100%. Изкупните цени на прасковите и крушите тази година са паднали с по 20-30 стотинки за килограм. Единствено ябълките запазиха миналогодишните стойности на изкупуване, но това не покрива разходите, които търпим заради скъпите горива и суровини”, обясни Николай Колев. „Малко ни залъгаха с помощта Украйна, но при тази растяща инфлация просто не знаем как ще просъществуваме. Колегите са отчаяни как ще продължат следващата година, защото няма как парите от продажбите тази година да им стигнат за подготовка на пролетните дейности”, посочи още овощарят.
Колегата му Павел Спасов, който от 25 години отглежда кайсии, праскови, сливи, малко череши и ябълки в русенската община Сливо поле, е още по-критичен, изтъквайки липсата на политики от страна на всички правителства досега за стимулиране на преработката и на износа на консервираните храни. „Когато през 1998 г. започнах върху 70 декара да се занимавам с овощарство, не предполагах, че съществуващите тогава преработвателни заводи в Северна България постепенно ще фалират и все по-трудно ще намирам пазар за преработка на реколтата”, посочи Спасов. По онова време само в община Сливо поле консервните фабрики бяха две, а в Русенска област – цели 7. Днес, в цяла Североизточна България има едва две и те не смогват да изкупуват от производителите. Да, в Южна България има повече преработватели, но транспортът дотам е 200 км, което оскъпява продукцията ни изключително много. Днес неговата фирма вече има 700 декара овощни насаждения, така че количествата готова продукция отговаря на потребностите на всяко преработвателно предприятие. „Още с фалитите на старите консервни фабрики виждах безпътицата, която се очертава пред мен и моите колеги. Вярно, че през годините се появиха нови консервни предприятия в страната, но те изкупуват на парче, не намират пазари и постепенно фалират, за огромно наше съжаление. Докато в месопреработвателната индустрия се създадоха редица предприятия, които имат бизнес и просъществуват”, коментира още овощарят. И допълни, че „в преработката на плодовете и зеленчуците очевидно не можем да намерим формула, по която да работим. Това е много голям проблем и ако трябва да обобщя затова днес секторът ни е в „будна кома”.
На въпрос на Синор.бг дали ситуацията ще се промени с обещанието за разкриване на бъдещите шест изкупвателни центрове, финансирани по линия на Плана за възстановяване и устойчивост на България, Спасов мрачно обясни, че, „към днешна дата изобщо не се работи в посока за създаване на тези центрове, а всички ние знаем, че навсякъде в нормалните държави в ЕС и по света това е практиката, която дава ключ към успеха за земеделските производители. Овощарят е на мнение, че „производителите лесно можехме да създадем сдружения на база на нашето производство и тези центрове биха дали тласък за раздвижване на пазара на пресните плодове и зеленчуци”. Фактът, че и по тази идея не се работи, е „поредното доказателство как ценни бизнес предложения изчезват в политическото небитие”.
Като много други земеделци и Павел Спасов не се отчайва лесно от пречките по пътя. Затова, когато го попитахме какво иска от политиците през следващата година, той кратко и ясно заяви, че „всички фермери искат войната да спре, а политиците на европейско ниво да се разберат, така че да отворят границите, както беше до 2014 г., за да изнасяме в Руската федерация, защото това е необятен пазар, който би спасил много бизнеси”. „Дори да намалят в един момент субсидиите, ако имаме стабилен пазар зад граница и добра организаци в държавата чрез райониране на трайните насажденя, уеднакваване на сортовете и на резитбите – всичко това постигне ли се, най-малко ще ни вълнува колко пари ще ни дадат от ЕС и бюджета, за да оцелеем”, заключи Павел Спасов, овощарят от Русенско с четвъртвековен опит в производството на качествени български плодове.
С овощарите ви срещна: Екатерина Стоилова
