Повечето срещи на сегашния служебен кабинет с фермерите се ограничават единствено с дискусии по проблемите в сектора, ефектът от които обаче е нулев. Дали същото ще последва и от последната среща между администрацията и земеделските производители, проведена в края на миналата седмица – за липсата на работна ръка в сектора и необходимостта от справянета с този застрашителен за бизнеса проблем, тепърва ще разберем.
Важното е, че на тази среща представители на седемнадесет организации, сред които на зърнопроизводителите, на свиневъдите, на розопроизводителите, на птицевъдите, на тютюнопроизводителите, на пчеларите и на други работодателски организации са подписали споразумение за сътрудничество с цел намиране на решения и обмяна на опит в създаване на по-атрактивни условия за труд и достойно заплащане в областта на селското стопанство посредством социален и институционален диалог.
Представители на бизнеса са постави и въпроса за промяна на категорията труд в селското стопанство, защото това би насърчило хората да избират работа в отрасъла. Позицията им е, че ако не се вземат спешни мерки и не се състави точен план за преодоляване на проблемите с работната ръка, в средносрочен план ще има сериозно негативно влияние на цялостното развитие на земеделието у нас. Представители на синдикатите посочиха, че основен проблем за липсата на кадри е ниското заплащане и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се помисли за обвързване на фермерските субсидии с възнагражденията на работниците.
Експерти от Министерството на труда и социалната политика са заявили готовност за сътрудничество и подкрепа преодоляването на трудностите с работната ръка. Те са на разположение за диалог и съдействие в намирането на решения.
И модерните ферми умират поради липса на работна ръка
В рамките на срещата е представена и изискванията на така наречената „социална условност” в прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Според нея, най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания ще подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Предвижда се Националната служба за съвети в земеделието да консултира стопаните за правилата, които следва да се спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.
Зам. министърът на земеделието Георги Събев е обещал да има редовни срещи за трайна промяна, която да обърне негативната посока и да подпомогне запазването на живеещите в селските региони. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и дигитализация помагат за по-доброто използване на природните ресурси, човешкият фактор няма как да изчезне от производствения процес.
За периода 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице тенденция за намаляване на вложения труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона. Това води до намаляване с близо 35% на вложения труд в отрасъла. По данни на НСИ през 2021 г. заетите в отрасъл селско, горско и рибно стопанство са 193 хил. души, като спрямо 2016 г. има понижение с 5%. „Има различни причини, които демотивират младите да се ангажират в сектора, като ниското равнище на земеделските доходи, ограниченият достъп до кредити, неприемливите технически и други условия на труд, както и недобрите условия за живот в селските райони“ коментира Георги Събев. През 2016 г. средната заплата на заетите в сектора е представлявала близо 78% от средната работна за страната, а през 2021 г. тя е 70% от средната заплата. „Друг проблем е недекларираният доход“, обясни заместник-министърът. По думите му има и случаи при които производителите са принудени да не декларират работещите, поради нежелание от тяхна страна да влизат в трудови взаимоотношения, което представлява и сива икономика. Има проблем и с т.нар. „женска бедност” в сектора, която се дължи на това, че за съпругите на земеделските производители, които в основната си част са мъже, не се внасят осигуровки, въпреки че и те участват в производството. С това биват обричани на минимални пенсии или доходи. „Това е общоевропейски проблем, който определя десетки хиляди на бедност в селските райони у нас. Трябва да се търсят добри практики за справяне и с този проблем” заяви Събев.
Неизползван потенциал има и в образователната инфраструктура. „Съществуват 120 училища, държавни и общински, които подготвят кадри в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Не всички учащи се остават и се развиват в отрасъла“, обясни Събев. От бранша акцентираха на образованието, като важен фактор за човешкия капитал в сектора. Според тях е добре да се мисли в посока по-тясно сътрудничество между бизнеса и специализираните училища и университети, стажантски програми и повече практическо обучение.
„Пазарът на работната ръка е много динамичен, на него не могат да се налагат ограничения, но вярвам, че трябва да говорим открито, да представяме добрите практики и да набележим предизвикателствата“, каза земеделският заместник-министър. Той посочи още, че се надява това да е първата среща, която да постави началото на редовни разговори, където да бъде формирана единна визия как може да се подобри пазарът на работна сила, съобщиха от Министерството на земеделието
