Няма друг сектор от икономиката, където за последните десет години да бъде отчетен толкова голям срив на заетите работни лица, като селското стопанство. Последният анализ на министерството на земеделието за трудовата заетост в сектора показва, че ако през 2010 г. работната ръка в сектора е наброявала 738 634 души, то през 2020 г. намалява над два пъти - до 293 674 души. Още по-трагично е сравнението с 2003 година, когато работещите в земеделието са били над 1,3 милиона.
Въпреки огромната емиграция и обезлюдяването на селата добрата новина е, че българското земеделие все още се крепи на семейната работна сила. По данни за 2020 г. от общо заетите в сектора 293 674 души, 232 610 работят в семейните стопанства. Спрямо 2010 г. и там отчитаме огромен спад, защото в семейните ферми тогава са работели 681 466 земеделци. През миналата година външно наетите в цялата страна са малко над 61 хиляди души, като спрямо 2010 г. статистиката отчита лек ръст със 7%. Интересното е, че и през 2003 г. броят на външно наетите хора са били под 60 хил. души, което означава, че за тези 18 години няма отлив по отношение на наетите от земеделците работници.
Според анализа на агроминистерството общият срив в броя на заетите за последните 18 години се дължи на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд в стопанствата. Но основната причина си остава обезлюдяването и промяната в структурата на земеделските стопанства, където земята се прелива към по-крупните стопанства, а общият брой на стопанствата силно намаляват (от 370 222 стопанства през 2010 г. падат на 132 633 стопанства през миналата година).
Брой стопанства и ползваната земя
Проблем остава и ниската доходност от земеделския труд. Според анализа голяма част от членовете на семействата, които се занимават пряко със земеделие, работят на две места. За последните десет години 66 % от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост. Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е принудила над половината от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост. Едва за 30 % от заетите в сектора земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората основно занимаващи се със земеделие също са намалели с над 80%.
Показателят „размер на вложения труд” в това изследване се прилага за измерване на размера на земеделските стопанства и за тяхната класификация. Според анализа за 10 години размерът на вложения труд намалява с цели 56%.
Ако през 2003 г. показателят „размер на вложения труд” е бил Показателят „размер на вложения труд” е бил 791 563, то през 2010 г. пада на 406 519, за да се стигне до 179 616 през 2020 г.
Вложеният труд в земеделските стопанства се измерва чрез преброяване на броя на годишните работни единици (ГРЕ). Броят им е наличен в FSS база данни като еквивалент на пълно работно време за всяко лице, което работи в стопанството. Чрез прилагането на този критерии на ниво стопанство в ЕС долният праг е определен на 0,5 ГРЕ, като се вземе предвид цялата работна сила пряко заета в стопанството.
Ще припомним, че данните на този анализ ще са в основата на създаване на новите политики, които трябва да бъдат заложени в Стратегически план на България за развитието на сектора до 2027 година.
