Точно преди година, при управлението на предишния служебен кабинет администрацията от Министерството на земеделието и фонд „Земеделие” решиха да се похвалят с едно от модерните животновъдни стопанства в Ихтиманско - това на двамата братя Светозар и Виктор Гичеви от село Боерица, чийто бизнес беше отразен като пример, който би могъл да се следва и други млади фермери. И защото е рядкост млади животновъди да инвестират в модернизация и то успешно, с идеята да разрастват фермата, в която в продължение на 7 години са отглеждали 180 млечни крави от високопродуктивната порода „Симентал”.
Огромно беше разочарованието ни обаче, когато разбрахме как фермерите са разпродавали всичките си млечни крави, оставяйки само 30 юници, защото е трудно изцяло и рязко да фалираш един бизнес, който си градил с желание и стратегия за успех. Сигурно си мислите, че основната причина да се откажат от този бизнес са скъпите фуражи или цените на горивата, предизвикани от ковид кризата и последвалата война в Украйна. Макар тези фактори да са тежко бреме, еднакво за целия бизнес в страната, пагубната причина за затваряне на животновъдната ферма обаче се е оказала липсата на работна ръка – проблем, за който повече от три години безнадеждно сигнализират не само животновъди, но и земеделци от всички сектори, в които се изисква ръчен труд! Почти всеки втори споделя този проблем във фейсбук групите на животновъдите в цялата страна.
Какви идеи имаха двамата братя за бизнеса си през октомври миналата година?
„Не беше лесно да вземем решение да приключим с нашия бизнес, но го решихме след зимата, когато непрекъснато пускахме обяви за набиране на работници, но безуспешно, въпреки че условията за живеене, които предлагаме, са много добри”, посочи в интервю за читателите на Синор.бг Виктор Гичев. Ще припомним, че двамата фермери са изградили модерна ферма, с отопление, така че жилищните помещения за работниците отговарят на всички норми, изисквани по Кодекса на труда.
Дълбочината на проблема се оказва не толкова липсата на работници, колкото в техния непрофесионализам и в нежеланието да полагат денонощни грижи за животните. При съществуващата модерна техника за доене фермата се е нуждаела от 5-6 души, които да работят на смени, но след месец работа те напускали. „Проблемът не е в това, че наемаме хора от ромската общност, защото и по-рано сме работели с тях – и то успешно. Просто, на пазара на труда вече се явяват кандидати без елементарни трудови навици”, коментира Виктор. И защото основната част от неквалифицираните кадри са мързеливи и това е проблем, заложен дълбоко в големите пропуски в българското образование през последните 30 години, ще добавим ние. Ще попитате защо свързваме животновъдството с ранното възпитание – защото точно тогава хората формират своето отношение към себе и другите, възпитават навици към труда, а без тях няма как да намерят пътя в живота си. В противен случай ще се лутат като свободни неутрони – положение, в което ромската общност умишлено се държи повече от 30 години.
Странно е, че политици и чиновници безхаберно пренебрегват този проблем, въпреки че преди избори всяка партия обещава промени в образователната и в социалната система. И така година след година се изнизаха цели три десетилетия, за да стигнем до момента, когато цялото ни селско стопанство има опастност да фалира, ако не се произвеждат кадърни кадри за дейностите, изискващи ръчен труд.
На този етап Виктор и Светозар се пренасочват от фермерството към земеделието, където биха могли да продължат благодарение на техниката, с която разполагат. „Не сме казали категорично, че се отказваме от животновъдството, но са нужни много промени на институционално ниво в българското животновъдство, така че браншът да получи разбиране от администрацията”, посочи Виктор. Ще припомним ,че през последните години голям натиск върху животновъдите оказаха не само кризите с горивата и ковид пандемията, но и българските млекопреработватели, които чрез картела в изкупните цени на млякото доведоха до фалити почти целия малък бизнес. „Не може в Северна България, а и в Родопите са продължиш да изкупуваш литър мляко по 40-50 ст. и да очакваш животновъдите да оцеляват”, посочи младият фермер. И допълни, че е пълна спекула днес в магазините един килограм сирене да се продава за 30 лева!
И понеже всички ние сме преки наблюдатели на тежката съдба на животновъдите, е време да заключим, че „Да убиеш животновъд!” успешно може да се превърне в роман на нашето време! Правим аналогията с изключително поучителния детски роман „Да убиеш присмехулник!” на американската писателка Хърпър Ли от 60-те години на миналия век. Защото с този роман, макар и за деца, авторката създава една дълбока метафора на човешките взаимоотношения, които се градят в ранна детска възраст. И това трябва да го припомняме всеки ден на всички родни политици, защото с недалновидните си политики те ще продължат да рушат и бизнеси, и човешки съдби!
Екатерина Стоилова
