Начало » Новини » Коментари
04.11.2022 г.

Най-малко 5% от приходите ви трябва да са агросубсидии, за да сте активни стопани

Стратегически план – част 2
Най-малко 5% от приходите ви трябва да са агросубсидии, за да сте активни стопани

sinor.bg

След като служебният кабинет внесе в Европейската комисия окончателния вариант на Стратегическия план за развитието на земеделието до 2027 г., читатели на Синор.бг с огромно съжаление коментираха, че и последният, и първият вариант са почти идентични. Което е сигнал, че българските фермери по никакъв начин не могат да наложат правила, произтичащи от личната им пракика, така че да се сложи край на неефективността в субсидирането на българското селско стопанство.

В няколко поредни броя Синорбг ще информира читателите за основните политики, на които се залага през следващите пет години в новия план. Решихме да ви припомним основни определения, на които трабва да отговаря субсидирането, защото от практиката става ясно, че много от тях не се прилагат в реалния живот. От друга страна в сектора се очаква да влязат нови фермери, затова с този текст искаме да ви припомним „А” и „Бе”-то на Общата селскостопанска политика.

Преди пет години европейските лидери нарочно въведоха понятието „Активен фермер”, за да бъдат избегнати онези незаконни схеми, които упорито продължават да се прилалат във всички европейски държави в случаите на източване на средства от еврофондовете.

Точното определение, което родната администрация е записала в новия Стратегически план за „активен земеделски стопанин е, че тома е физическо или юридическо лице, което е земеделски стопанин по смисъла на член 3 от Регламент (ЕС) № 2021/2115, вписан е в националния регистър на земеделските стопани и не извършва нито една от дейностите в „негативния списък” на ЕК”. Ето и лицата и площите, фигуриращи в този негативен спикъ. За неактивни земеделски стопани онези, които администрират летища или зони за спорт и отдих, които експлоатират водни съоръжения, които предоставят железопътни услуги; които предоставят услуги в областта на недвижимите имоти и които са в държавната или общинска администрации или техни поделения. Припомняме, че последното правило в българските условия масово не се спазва, защото огромна част от новите фермери, имащи роднински и други връзки със чиновници от системата на Министерството на земеделието, формално се водят „активни фермери”.

В Стратегическия план е записано още едно важно условие за „активния фермер” – че доходите му от селскостопанска дейност трябва да са минимум 1/3 от общия доход на стопанството или пък годишният размер на директните плащания да бъде над 5% от общите приходи.

Първа част от Стратегическия план

Реаялно „активните фермери са и юридически лица, които са търговец и едноличен търговец съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, и упражнява селскостопанска дейност. Или пък предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност”.

В Стратегическия план се обяснява точно и „решението за задаване на сума на преките плащания, не по-висока от 5 000 евро, при която земеделските стопани във всички случаи се считат за „активни земеделски стопани“.

Земеделските стопани се считат за активни земеделски стопани, ако през предходната година имат сума на директните плащания, която не надвишава 5 000 евро. Ако съответният земеделски стопанин не е подал заявление за подпомагане с директни плащания през предходната година, общият размер на директните плащания се определя като се умножи броят на допустимите хектари или животни в годината на подаване на заявлението по единичната сума на подкрепа на хектар или на животно през предходната година (или по средното за страната плащане на хектар или на животно, ако предходната година е преди периода на прилагане на стратегическия план 2023-2027). Прагът от 5000 евро се основава на размера на подпомагане на дребните земеделски стопани на площ, като подпомагането не надхвърля този праг. Определеният праг е оптимален, тъй като данните в swot-анализа показват, че за 2017 г. 68% от земеделските стопани, които са дребни земеделски стопани, и не получават повече от 5000 евро директни плащания. Следователно сумата от 5000 евро директни плащания се счита за подходяща като форма на административно опростяване, като се вземе предвид ефектът от външната конвергенция върху увеличението на общия пакет на директните плащания в периода 2023-2027 г., четем в Стратегическия план.

Друг важен елемент в този документ е и критерият, по който се установява превесът на селскостопанска дейност, в случай че земята се използва и за неземеделски дейности. Точното определение за това е, че „на допустимите за подпомагане хектари могат да се осъществяват и неселскостопански дейности, но при условие, че селскостопанските дейности могат да се осъществяват, без да бъдат значително възпрепятствани от интензитета, характера, продължителността и времето на неселскостопанските дейности, когато земеделската площ на стопанството се използва и за неселскостопански дейности.

Случайното извършване на неселскостопански дейности трябва да бъде ограничено във времето, не трябва да влошава структурата на почвата, нито да води до разрушаване на растителна покривка или да застрашава спазването на стандартите за „Добро земеделско и екологично състояние върху допустимите за подпомагане хектари”, е записано в плана.

За площите, където се отглеждат селскостопански култури, неземеделските дейности трябва се извършват след прибиране на реколтата. Площи, които не могат да се използват или не се използват за селскостопански или за преобладаващо селскостопански дейности като необработваемите (изоставени/пустеещи) земеделски площи; площите, непригодни за извършване на земеделска дейност и такива с нормативни ограничения за извършване на земеделска дейност; неземеделските земи, вкл. териториите, заети от гори, урбанизираните територии, водните обекти и прилежащите им площи, нарушените терени, транспортната инфраструктура и прилежащите към нея територии, голи и ерозирали терени (заети от пясъци, чакъл и голи скали), не са допустими за подпомагане.

Следващият критерий, представен в Стратегическия плане този, че който се гарантира, че земята е на разположение на земеделския стопанин .

Съгласно националното законодателство земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани. Това се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано съгласно приложимото национално законодателство. Регистрирането на правните основания за ползване на земеделски земи се извършва в система, която се поддържа и управлява от Министерство на земеделието, в срок до края на кампанията за подаване на заявления за подпомагане и извършване на промени в тях. Информацията от регистъра на правните основания периодично се импортира и визуализира в ИСАК, в цифров вид. Съществуващия системен обмен на данни позволява извършване на автоматизирани проверки и намаляване на административната тежест за земеделските стопани.

В случай на евентуални несъответствия, включително при заявяване на една и съща площ от повече от един кандидат, случаите се разглеждат индивидуално с цел избягване отпускането на плащане за една и съща площ на двама или повече земеделски стопани, както и гарантиране, че не се получават субсидии при заявяване на площи в по-голям размер от наличното правно основание. Площта, за която могат да се отпускат плащания, трябва да отговаря на определението за допустим хектар през цялата календарната година, в която е подадено заявлението, освен в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

Решения за включването на други ландшафтни особености (такива, които не са  защитени съгласно Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), при условие че не са преобладаващи и не намаляват значително ефективността на земеделска дейност поради площта, която заемат, са приложими при следните условия. Допустимият хектар може да включва неземеделски площи и характеристики, включени в общата площ на земеделския парцел като каменни стени, канавки, полски пътища за достъп. Но максималният брой широколистни и иглолистни неовощни видове дървета на допустим хектар не надвишават 100. Постоянно затревените площи, които се поддържат чрез паша са допустими за подпомагане, когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, при условие че не възпрепятстват земеделската дейност.

Постоянно затревените площи, които се поддържат чрез косене, както и непроизводствените постоянно затревени площи, са допустими за подпомагане, когато на тях има не повече от 100 дървета и/или храсти на хектар и/или има мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на компактно разположените неподходящи за подпомагане площи.

Ще се прилага и решението по отношение на постоянно затревените площи с разпръснати недопустими особености за прилагане на фиксирани коефициенти за намаление за определяне на площта, която се счита за допустима. Поради особеното значение на тези характеристики на ландшафта за биоразнообразието, постоянно затревените площи са допустими за подпомагане, когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи с единична площ под 100 кв.метра, които заемат не повече от 10% от общата площ.

Ето и последното определение,свързано с минималните изисквания за получаване на преки плащания. Всички знаем, че площи под 5 декара и плащания под 100 евра не се прилагат. Основовната причина е, че така се избягват прекомерните административни разходи и бреме, включително когато разходите за обработка на заявлението за подпомагане биха надвишили размера на подпомагане, полагащо се на потенциалните бенефициенти под прага за подпомагане. Определянето на минимална допустима площ от 0,5 ха и паричен праг за получаване на обвързано с производството подпомагане за животни в размер на 100 и повече евро е желателно от гледна точка на поддържането на приемственост между стария и новия период на ОСП. Прагът от 0,5 хектара отговаря и на изискването съответните суми да имат ефективен принос за постигане на целите, посочени в член 6, параграф 1, за което допринасят директните плащания. Приетият праг на площ от 0.5 ха позволява да се включат в системата за директни плащания най-малките ферми, които играят важна роля в социалната структура на селските райони.

Съгласно предварителните резултати от отдел „Агростатистика” на Министерство на земеделието за Преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. земеделските стопани с размер на стопанството до 0.5 ха са 26 759 с обща площ 5680 ха. Селскостопанската продукция от тези ферми допринася за подпомагане и диверсификация на доходите на тези малки земеделски стопани. Паричният праг за получаване на обвързано с производството подпомагане за животни в размер на 100 и повече евро осигурява достъп до подкрепа на земеделски стопани, които държат по-малко хектари от определения праг на площ, но отговарят на условията за подкрепа, свързана с животни.

Зададеният праг е установен, като се вземе предвид, че административните разходи за обработка на едно заявление за необвързани с производството директни плащания е 182 евро, а ако бенефициентът е избран за проверка на място се добавят още 114,32 евро.

Най-малко 5% от приходите ви трябва да са агросубсидии, за да сте активни стопани
18963
 

Последни материали
Виж
Производителите на „Странджански манов мед“ получават 18 000 лева помощ de minimis
9 млн. лева получават развъдните асоциации през 2024 г.
Размерът на подпомагането е до 200 лв. на заклано говедо
1,1 млн. лева одобри ДФЗ за реализация на българско говеждо месо
Максималният бюджет на помощта до 2029 г. e до 30 000 000 лв.
ДФЗ насочи 5 млн. лева за борба с вредители по лозата
БАБХ
Започват проверките по морските курорти и капанчетата
Фитофтората вече нападна доматите
Свързани материали
Виж
Парламентарна комисия
Без субсидии за 2023 г. остават 264 от новопоявилите се „неактивни фермери“, но за тази година ще получат подпомагане
Мнението на бранша
Георги Милев: Без дългосрочен хоризонт за бизнеса, земеделието ни е обречено
Предупреждение!
До края на юни доказвате пред фонд „Земеделие“, че сте активни стопани
Следващата тристранна среща е на 16 април
Супертриалогът постигна договорка за активния, млад и нов фермер
Триалози по еврозаконодателството
Триалозите отхвърлят 4% подкрепа за младите фермери, но планират помощ за нови фермери
Важно за фермерите!
Интересни промени в наръчника за директните плащания Кампания 2021 г.
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини