Начало » Новини » Интервю
25.03.2024 г.

Георги Милев: Без дългосрочен хоризонт за бизнеса, земеделието ни е обречено

Мнението на бранша
Георги Милев: Без дългосрочен хоризонт за бизнеса, земеделието ни е обречено

Снимка: sinor.bg

След като в периода от 2019 до 2023 г., при управлението на пет поредни правителства земеделският бранш обсъждаше Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. с идеята браншът да стане конкурентен на колегите си в Европейския съюз, накрая фермерите не само, че не получиха адекватно законодателство, но някои от тях бяха отрязани напълно от субсидии, въпреки че са реални агробизнесмени с дългогодишна история. Причината се оказа новото определение за „активни фермери“, което постави редица ограничения за стопаните, занимаващи се и със земеделие, и с друг тип бизнеси.

Проблемът беше поставен и на наскоро проведената 10-а конференция на Асоциацията на земеделските производители в България, където в откровен диалог с администрацията фермери от цялата страна изразиха огромното си неудовлетворение от продължаващата политическа несигурност в страната, рефлектираща негативно и върху работата на администрацията, и върху целия аграрен бизнес.

Синор.бг потърси за коментар по темата дългогодишния земеделски производител от Радомирско Георги Милев, който въпреки 20-годишния си стаж в агросектора и многобройните отличия като агробизнесмен на България изведнъж се оказа „неактивен фермер“, подобно на стотици други негови колеги. Самият Милев е известен с производството си на зеленчуци, като през 2015 г. инвестира дори в модерна фабрика за преработка, намираща се в Долна Диканя. Обработката е по съвременна технология, позволяваща при 7 градуса зеленчуците да запазват вкусовите си качества. Освен земеделския бизнес Милев развива и други дейности, свързани с хладилни инсталации и др.

Г-н Милев, как се оказа, че земеделец като вас, който от 2004 г. работи активно земята, изведнъж се оказа в графата „неактивен фермер“?

Всичко започна от новите правила на Европейската комисия, според които определението за „активен фермер“ беше коренно променено по отношение на хората, развиващи едновременно земеделски и неземеделски дейности. Според тях доходите им от земеделска дейност трябва да са над 50% или над 30% (според различните случаи, посочени в еврозаконодателството) от общите им доходи. И макар всеки от нас да работи добросъвестно земята, нас ни приравниха с онези фиктивни земеделци, които се навъдиха и които масово раздробяват земите си.

Всеки ме познава, лично аз обработвам немалко – цели 10 хиляди декара земеделска земя. Освен това развивам животновъдство и зеленчукопроизводство. Но според новото еврозаконодателство не съм „активен фермер“, защото попадам в хипотезата, че другият ми бизнес е по-малко от 5%. Освен земеделието аз развивам още няколко бизнеса, които са в една обща фирма със земеделската част. Само че тук има една неизвестна величина – дали приемат за доходи печалбата или оборотите, защото може да правите големи обороти с минимална печалба. Според тълкуванието на Националния статистически институт (НСИ) основният код за една фирма е този, при който правите най-големите обороти, а не най-голямата печалба и аз смятам, че това е правилното решение.

Излиза, че през 2023 година всички вие не сте получили никакво подпомагане, защото изискването на понятието „активен фермер“, което е насочено срещу схемите за източване, ви приравнява с измамниците, така ли?

Това е парадоксът. Колегите знаят, че още от времето на Венцислав Върбанов през 2004 г., съм бил сред награждаваните земеделци. През 2022 г. и 2023 г. бях обявен за фермер на годината. Носител съм на още престижни награди в селското стопанство – „Агробизнесмен на годината“, носител на „Златния картоф“ на Министерството на земеделието и храните и др.

Танева призова фермерите към единение, Вътев - къв коопериране

Преработвателната ми фабрика за плодове и зеленчуци сега е номер едно в страната. А когато я открихме през 2015 година, докато бизнесът потръгне, тя работеше на загуба. Именно тогава много си помагахме с другите бизнеси и постепенно нещата потръгнаха. Преди 20 години ние вкарахме земеделието в първия си бизнес именно с цел да си помагаме на неземеделската дейност, с която създадохме фирмата си. И това ни помага да устояваме на кризите досега.

Фирми като нашата, които не се раздробяват, помагат и на Националната агенция по приходите НАП, защото всичко е в една фирма и проверките се извършват лесно. Нямаме за цел нито да раздробяваме земята, за да правим много фирми, нито да избягваме проверки. И въпреки това се оказахме във вихъра на едни парадокси, които са смущаващи.

Как през тази година ще се отрази загубата на субсидии, защото сте „неактивен фермер“ и ЕК няма как постфактум да промени нормативите си?

Естествено, покрих загубата си от другите бизнеси, но всеки в бизнеса знае, че загубите са си загуби. И ако една малка фирма е в това положение, тя би фалирала, а ние се спасихме. Само че това стана за сметка на останалия ни бизнес, защото печалбата там беше силно намалена, а това се отразява на хората, които работят. Освен това бяхме длъжни да намалим и трудовите възнаграждания, което е огромен проблем.

Всичко това беше разбрано от администрацията в министерството на земеделието, разбраха го и евродепутатите. И понеже Европейската комисия дава право на държавите членки по изключение да направят промени в законодателствата си, с първата промяна в Стратегическия план очаквам да се направи съответната корекция. Защото, ако определението „активен фермер“ не се промени, ще бъда задължен да отделя земеделската си дейност от моята фирма.

Създаването на нова фирма обаче влачи след себе си куп неприятности, защото трябва да се променят всичките подписани споразумения и договори, които съм направил с фонд „Земеделие“. Същото се отнася за банковите кредити, за лизингите, които съм сключвал при покупка на техниката, за проверките и какво ли още не. Всичко това е обвързано с декари земя и с работна ръка, които трябва да се прехвърлят към новите фирми. Убийствено е за един работещ бизнес. И всичко това дойде от едно недоглеждане от хората, които са изработили този Стратегически план и са се подписвали под този документ.

Очаквате ли адекватно решение, така че вие и колегите като вас да получат справедливостта по отношение на хората, които упражняват и други професии освен фермерството?

За мен е крайно неясно защо, когато това определение за активен фермер е било поставено за обсъждане с Европейската комисия, никой от нашите преговарящи не му е обърнал внимание. Още веднъж ще повторя, потърпевш в България съм не само аз – десетки, стотици колеги са като мен. Срещаме разбиране от сегашния земеделски министър Кирил Вътев. В преговорите по първото изменение на Стратегическия план страната ни предлага на Европейската комисия фирми с толкова дълга история, обработващи земята повече от 10 -20 години, да намерят съответната защита. През НАП може да се установи историята на всички нас, които попадаме в това правило за неактивни фермери. И когато реално обработваме немалко декера със земя, се очаква да не бъдем изключвани. Надявам се, че с изменението на Стратегическия план определението „активен фермер“ да бъде коригирано.

Каква е позицията ви за промените в поземлените отношения, коато широко беше обсъдена по време на конференцията на АЗПБ?

Нашето предложение е подпомагането в страната да бъде ориентирано към този, който реално работи земята. Но това, което ни притеснява повече, е политическата нестабилност, която вече трета година пречи на всички сфери от икономиката, не само на селското стопанство. Не може в продължение на седмици никой в държавата да не знае ще имаме ли правителство или не, както се получи сега. И министри, и депутати са разколебани какво ще се случи, а това се отразява крайно негативно на всички работещи сектори. Затова се питам - при сегашната политическа обстановка какъв хоризонт има и правителството, което си дава само 9 месеца период? Ако хората от властта не успокоят обществото, че ще им осигурят продължителен период за действие, през който да си планират бизнеса, не виждам как нещата ще потръгнат – не само в земеделието, навсякъде!

Ето, и на този форум всички колеги, които се изказаха, чакаха отговори на голяма част от проблемите, натрупани през последните години. Неслучайно отделен панел беше отделен на проблема с неуредените поземлени отношения. Всеки от нас мисли как да подобри работата си, защото натрупаните кризи вадят на преден план необходимостта от взимане на нови решения. Едно от тях е нормативното уреждане на еднодневните споразумения за ползване на земеделската земя, които в момента не дават сигурност, че можеш да продължиш да работиш поне 10 години и да инвестираш. Липсата на този хоризонт за бизнеса е основен проблем и ние очаквахме поне политническата криза да бъде туширана. За да може Министерството на земеделието и храните да продължи работата си, а не през 9 месеца администрацията да блокира.

Какъв процент от земята, която обработвате, е собствена и за каква част сключвате договори за наем?

Едногодишните договори, които правим в момента със собствениците на земя, са недомислени – може би преди 20 години са били нормални, но сега са сериозна пречка за развиитето на бизнеса. Специално при мен арендованата земя е само около 20%, но огромна част от колегите работят почти цялата земя под наем. Именно затова ни е нужен поне петгодишен хоризонт за развитие на бизнеса, тъй като с едногодишните договори не става - няма как всяка една година да си на тръни дали няма да ти променят парцелите, които обработваш? Или пък да се появи арендатор, който да даде по-висока рента и собствениците да сключат договор с него. Именно затова смятам, че е крайно необходимо да се сложи таван на рентите – както във Франция е направено на държавно ниво. В повечето европейски държави законодателството е направено така, че от една страна да не ощетява собственците, а от друга - да помага на фермерите. У нас също трябва да се намери този баланс. Затова настояваме едногодишните договори да станат поне 5-годишни. Първо, защото една техника се износва за този период и амортизационните отчисления падат като разход за фермерите. И второ – защото за пет години би могъл да инвестираш в производстнвото, така че да повишиш конкурентоспособността си. Нещо, от което сега се нуждаем изключително много.

Вие сте и известен производител на картофи. След последните горещи лета намалил ли сте площите със зеленчукови култури?

Да, по-рано обработвахме 700 декара, но през 2023 г. ги намалих до 200 дка, защото вносът на картофи, който идва от ЕС, вече е огромен и на ниски цени. И това е основният проблем за този подсектор. Знаете, че от 2023 г. обвързаната подкрепа за трапезните картофи за България отпадна, докато в останалата част от държавите в ЕС тази субсидия покрива себестойността за производството. Дори с 2 цента по-скъпо да го продадат у нас, те вече са на печалба, докато нашата себестойност никой не я покрива. Именно тази неравностойност е причина европейският внос да ни изхвърли от пазара. Колегите също масово се отказаха от картофи. Ако досега вносът беше 50% на вътрешния пазар, вече ще достигне 80%.

Пред очите ни един подсектор умира и това до голяма степен се дължи на факта, че не се гледа далновидно от страна на нашата администрация по отношение на политиките в агросектора. Не може правителствата да се въртят на всеки 9 месеца като пумпали, защото за бизнеса подобни промени са пагубни. И земеделието, и цялата икономика се нуждаят от политики с дълъг хоризонт, защото така го правят развитите държави!

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Георги Милев: Без дългосрочен хоризонт за бизнеса, земеделието ни е обречено
5349
 

Последни материали
Виж
Производителите на „Странджански манов мед“ получават 18 000 лева помощ de minimis
9 млн. лева получават развъдните асоциации през 2024 г.
Размерът на подпомагането е до 200 лв. на заклано говедо
1,1 млн. лева одобри ДФЗ за реализация на българско говеждо месо
Максималният бюджет на помощта до 2029 г. e до 30 000 000 лв.
ДФЗ насочи 5 млн. лева за борба с вредители по лозата
БАБХ
Започват проверките по морските курорти и капанчетата
Фитофтората вече нападна доматите
Свързани материали
Виж
Фермер от Златилист и член на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите
Георги Телкиев: Украинската помощ не покри на 100% загубите, но осигури свежи пари за жътвата
Християнски празници
Да поздравим слънцето на Гергьовден и на светлий понеделник!
Мнението на бранша
Без украинската помощ необлагодетелстваните райони се оказват двойно по-необлагодетелствани
На вниманието на протестиращите
Кристалина Георгиева: Европейските правителства може да съжаляват, ако подкрепят фермерите
Увеличават се площите с хмел, високо е качеството на пивоварния ечемик
Втора част на интервюто със заместник-министъра на земеделието и храните
Таня Георгиева: До 11 септември промените в Стратегическия план трябва да са в парламента
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини