България планира да насочи между 11 и 12 милиона евро годишно като преразпределително плащане за малките фермери, след като бъде наложен таванът от 100 хил. евро за едно стопанство при директните плащания. Това е записано в Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г., депозиран преди дни в Брюксел. Общо за петте години – от 2023 г. до 2025 г. е планирано да бъдат „спестени малко над 60 млн. евро (60 087143). Разпределението по години е следното – през 2023 г. за преразпределиктелно плащане се очаква да отидат 11 582 069 евро, или близо 23 млн. лв.
Целият план може да проследите на този линк
През 2024 година сумата е 11 972 688 евро, или близо 24 млн. лв., през 2025 година е 12 351 343 евро, или 24,6 млн. лв. и последната 2027 година преразпределителното ще бъде в размер на 12 022 103 евро, или 24 млн. лв.
Всичко това обаче ще се случи, след като фермерите приспаднат заплатите, свързани със селскостопанската дейност, които са действително изплатени и декларирани от тях, плюс вноските за оситуряванепрез всяка от посочените години. През миналия програмен период сумите бяха изключително ниски. Да видим дали в следващия период тези средства реално ще бъдакт пренасочени към преразпределителното плащане.
Разходите за трудови възнаграждения, включително вноските за осигуряване ще се отчитат за всички работници, които са заети в стопанството, назначени под код на икономическата дейност в областта на селското стопанство, съгласно Класификатора на икономическите дейности в България.
Преди налагането на таван на плащания ще бъдат приспаднати разходите за заплати и осигуровки за едно заето лице, в размер на не повече от 2,5 пъти средната брутна месечна заплата, определена от Националния статистически институт при годината на подаване на заявлението за подпомагане.
В надлежно обосновани случаи земеделските стопани могат да поискат да използват стандартни разходи за заплати, е записано в Стратегическия план. Стандартните разходи ще бъдат изчислени въз основа на наличната статистическа информация от официални статистически източници или регистри. Подробен метод за изчисляване на стандартните разходи ще бъде определен в националното законодателство. За прилагането на тази възможност при подаване на заявлението за подпомагане земеделските стопани трябва да декларират избрания от тях метод за приспадане на разходите за заплати.
По отношение подпомагането на селските райони, след като България реши да вдигне до 60% националното съучастие в тези проекти, публикуваме списък с процентните съучастия, които ще се прилагат при отделните интервенциите. Според законодателството на ЕС при подпомагена на по-слабо развитите региони минималното съучастие на държавата-членка трябва да бъде 20%, а максималното 85%. За България то ще бъде 60%. При плащанията за райони с природни и други специфични за района ограничения минималното национално съучасти е 20%, а максималното 65%. За България то ще бъде 60%.
При плащания в непроизводствени инвестиции, свързани с подкрепата на проектите на оперативните групи по Европейския план зап иновации и LEADER минималното съучастие е 20%, а максималното 80%. За България то ще бъде 60%. При общински, горски и друг тип проекти, подобна да досега прилаганите, съучастията са между 20 и 80%. За България ще бъде 60%.
В поредица от тексктове Синор.бг ще ви запознава с основни интеревенции и изисквания, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието, по който през следващия месец и половина Брюксел и Министерството на земеделието ще преговарят, преди планът да бъде одобрен.
