По случайност, 19 октомври - денят, в който България се прекланя пред небесния си покровител Йоан Рилски, е и първият ден от 48-то Народно събрание. На фона на дълбоката политическа криза, обхванала страната през последните години обаче, дори за анализаторите е трудно да прогнозират какъв живот би имал новоизбраният законодателен орган на страната. Българската общественост отдавна отдавна не се впечатлява от фалшивата тържественост на събития като днешното, първо, защото с кухите си обещания политиците отдавна изгубиха доверието на своите избиратели и второ – защото за депутатите в това Народно събрание са гласували все по-малко българи, така че представителността става все по-рехава. А съмненията, че и този парламент много скоро ще остане в историята – все по-убедителни.
Вместо с опити за прогнози Синор.бг ще отбележи началото на този парламент с намеренията на част от новите народни представители да защитават идеите си за борба с корупцията, представяни и в 47-то Народно събрание. В тази връзка новоизбрани депутати от „Продължаваме промяната” и „Демократична България” в 48-то Народно събрание са подготвили дълъг списък с въпроси към сега действащия служебен кабинет, който за последните десетина дни извърши масовите кадрови чистки на експерти в министерства и ведомства. По този повод депутатът и бивш заместник министър на земеделието Иван Христанов изрази учудването си „чии заповеди изпълнява служебният кабинет на Гълъб Донев с връщането на старите кадри на ГЕРБ и ДПС, срещу които през 2020 г. самият президент Румен Радев се обяви, заставайки на страната на протестиращите по площадите”.
Как изглеждаха мотиви за смяната на Даскалов
Към неговото недоволство се присъедини вчера и колегата му Борислав Сандов, бивш министър на околната среда в кабинета „Кирил Петков”, който се включи в мирните протести на представители на природозащитната организация „За да остане природа в България”. Всички те изразиха категоричното си недоволство от масовите чистки на експерти с добър професионален опит и с морал, които за последните две седмици бяха уволнени и на тяхно място бяха възстановени чиновници от предишното 10-годишно управление, уличени от кабинета „Петков” в съмнителни схеми, посочиха еколози.
ДАНС също проверява казуса с "Капитан Андреево"
За читателите на Синор.бг Иван Христанов съобщи, че е подготвил дебела папка с въпроси към министър председателя Гълъб Донев и земеделския министър Явор Гечев по повод кадровите промени, извършвани през последните две седмици в агенции и служби от структурата на агроведомството. Самите браншови организации също задават въпроси по повод свалените шефове.
Само преди дни от директорското място на Изпълнителната агенция по лозата и виното беше отстранен Георги Тодоров и на негово място беше възстановен Красимир Коев, чието десетгодишно управление на агенцията по думите на бранша доведе сектора до унищожителен спад на площи и лозари. Също преди седмица без обяснение беше сменен и директорът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Христо Панайотов, назначен в началото на 2022 г. По думите на бившия зам. министър Христанов, който е имал пряко наблюдение върху работата му, Панайотов е работел активно, за да премахне схемите за източване на европейски средства. Липсата на мотиви за смяната поставя редица въпроси към служебните управници, извършили тези смени.
Но най-много питания Иван Христанов ще отправи по повод уволненията и новоназначенията в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), където преди десетина дни с доста спорни мотиви от поста изпълнителен директор беше отстранен Христо Даскалов и на негово място беше поставен досегашният зам. шеф Христо Вълчанов. Проблемът според Христанов е, че точно по времето на Вълчанов като пряко отговарящ за граничния контрол на агенцията, през ноември 2021 г. е стартирал търгът, който води до подписването на договора на БАБХ с частната фирма, осъщестнвявала цели 12 години контрола върху храните на граничнопропускателния пункт при „Капитан Андреево”, без в хазната да влизат необходимите приходи. В тази връзка въпросите на Христанов към служебия премиер са насочени точно към извършените многобройни кадрови промени в БАБХ от последните 10-на дни, в които дисциплинарно уволнени служители, са възстановени от сегашния шеф на БАБХ.
Самата битка срещу частните фирми, поели да извършват дейности, иначе законово възложени на държавните институции, започна в началото на ноември 2021 г., когато предишният служебен министър на земеделието Христо Бозуков разкри, че „много от задълженията на БАБХ са аутсорствани (дадени за изпълнение на външни фирми), при положение че самото ведомство е имало възможност да ги извършва. В резултат на това само в системата за безопасността на храните държавният бюджет е отпуснал през 2019 г. за ведомствени и административни разходи над 161,5 милиона лева. Независимо от желанието на предишния служебен министър да спре тази практика, хора от БАБХ е подготвяли продължението на договора с приемника на външната фирма, извършвала контрола по границата. В края на декември 2021 г., при смяната на властта и идването на коалиционното управление на ПП, БСП и „Демократична България” този договор е бил разписан, само че не от Вълчанов, а от друг зам. шеф в БАБХ, тъй като самият Вълчанов е бил в болнични, посочи за Синор.бг Иван Христанов. Точот ногава, с бърза заповед на новия земеделски министър Иван Иванов е въведена забрана да бъдат парафирани всякакви договори в системата на Министерството на земеделието, включително и тези на външните фирми с БАБХ. Как се разигра сагата с отстраняването на частния контрол по външната ни граница са ЕС, беше подробно описана от медиите в периода януари-юли тази година.
Заради намерението държавната агенция да поеме проверките на вноса от трети страни, като анулира договора с часната фирма, кабинетът на Кирил Петков беше свален от власт и това стана в 47-я парламент, с гласовете на депутати от ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ”. Затова и в 48-я парламент Христанов ще постави редица въпроси защо в рамките на две седмици служебният кабинет възстановява кадри, за които при тяхното управление е доказано, че са бойкотирали намеренията на предишния кабинет да се справи с корупционните схеми в системата на храните.
Във фейсбук страницата си Христанов припомни думите на президента Румен Радев по време на протестите през 2020 г. Тогава той посочи, че „днес сме свидетели на остра криза в управлението на всички нива. Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищението, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции. Без аналог в историята на българския преход."
Цитирайки Радев, Христанов с изненада заключава, че „две години след протестите през 2020 г. хората, „докарали България до тази остра криза в управлението на всички нива, отново преживяват Ренесанс, подарен им от онзи, който тогава ги заклейми”. Затова и той пита защо днешната администрация възстановява на работа всички „прогнили кадри на прехода, особено тези, свързани с последното десетилетие”.
Екатерина Стоилова
