На извънредна среща след заседанието на Съвета на министрите по земеделие на Европейския съюз (ЕС), проведено вчера в Брюксел, еврокомисарят Януш Войчеховски е изразил категорично становище, че „поради огромния натиск върху пазарите в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария исканото от тях удължаване на забраната за безмитния внос за някои култури е важно да бъде продължена”. Това съобщи днес за Синор.бг зам. министърът на земеделието Георги Събев по повод все още неофициално взетото решение от Съвета на ЕС за защита на земеделските производители, пострадали след началото на войната в Украйна. Припомняме, че сега действащата забрана изтича на 5 юни, но някои от държавите вд ЕС са против нейното удължаване.
„Въпреки че вчера не се стигна до официално становище, личното ми мнение е, че в Европейската комисия се работи активно в полза на земеделците в нашите 5 държави и скоро ще има решение”, посочи още Събев. Той се позова и на изнесената от еврокомисаря Войчеховски статистика, според която през 2021 г., преди войната в Украйна тази държава е внасяла в Европейския съюз зърнени култури за 7 милиарда евро. След въвеждането на безмитните коридори от пролетта на миналата година този внос е нараснал на 13 милиарда евро, като от тях цели 5 милиарда са реализирани в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Ето защо и натискът върху въпрешните пазара е огромен.
България загуби огромни пазари в Западна Европа
Също вчера зам. министър Събев отново е изразил българската позиция, според която родните зърнопроизводители настояват извън финансовата подкрепа да бъде намерено устойчиво решение в дългосрочен план за конкурентоспособността и оцеляването на фермерите в петте държави. „За България е от съществено значение гарантирането на транзитната функция на коридорите на солидарността към други държави членки и трети страни”, е посочил зам. министърът.
Във връзка с въведената с регламент превантивна мярка, засягаща вноса на пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе, Георги Събев изтъкна, че от решаващо значение е Европейската комисия да продължи да наблюдава вноса на други чувствителни селскостопански хранителни продукти от Украйна и ако се наложи, да бъдат въведени бързо превантивни мерки. Ясна тенденция за затруднения на пазара има не само при млякото, млечните продукти и пчелния мед, но и в останалите подсектори на животновъдството, допълни българският земеделски заместник-министър.
Какво още поискаха 5 държави в ЕС?
„С оглед на тежката ситуация в сектора, породена от войната в Украйна, призоваваме за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката“, обясни Георги Събев. Той припомни, че при настоящите условия на Кризисната рамка нормативно определеният таван не позволява по-големите стопанства в сектора да бъдат компенсирани адекватно за увеличените разходи за отглеждането на земеделски култури и селскостопански животни, което ще ги постави в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите стопанства.
На заседанието бе обсъдено предложението на Хърватия за промени на настоящи търговски практики, свързани с търговията със замразени продукти, в частност замразено месо. „Запознаването на потребителите с продължителността на периода, в който могат да съхраняват различните видове замразено месо, може да предотврати хранителни отравяния и други опасности, свързани с безопасността на храните“, каза Георги Събев. Той посочи, че България подкрепя предложението и счита, че следва да се предприемат подходящи дейности за регулиране на въпроса със срока на годност на замразеното месо на ниво ЕС.
Друга тема, по която европейските земеделски министри обмениха мнения, е предложението за регламент за опаковките и отпадъците от опаковки и аспектите на законодателното предложение, свързани с безопасността на храните и разхищенията на храни. За България е приоритетно премахването на опасните и вредните вещества и насърчаване на повторната употреба на опаковките да бъде съпътствано от обезпечаване на проследимостта, като се отчита и въздействието на вредните вещества върху човешкото здраве и околната среда.
Неблагоприятните климатични условия в някои от европейските държави също бяха сред обсъжданите теми. Заместник-министър Събев сподели, че намаляването на снеговалежите в България също представлява риск. И коментира, че спадът в производството на важни земеделски култури създава риск за продоволствената сигурност на хора и животни и е предпоставка за силен инфлационен натиск. Страната подкрепя предложението да бъде повишено нивото на авансовите плащания за директните плащания.
Земеделските министри в Съюза обсъдиха и темата за споразумение за свободна търговия ЕС – Австралия. България счита, че стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за сраната, но и за ЕС. „При внос на селскостопански стоки в Съюза от трети страни следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания. За България ключова остава защитата на продукти с географски означения на територията на Австралия. В тази връзка благодаря на Европейската комисия за включването и защитата на ЗГУ Българско розово масло и ЗГУ Стралджанската мускатова ракия в това споразумение за свободна търговия на ЕС“, каза в заключение българският земеделски заместник-министър Георги Събев.
