В извънредна среща с европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, поискана от българската страна и проведена вчера в Брюксел, заместник-министърът на земеделието Георги Събев е настоял да бъде увеличен размерът на подпомагане за българските фермери от земеделския резерв на Европейския съюз. Това е станало след заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, съобщиха от агроведомството.
Актуалната обстановка на пазара на селскостопански продукти наистина създава огромни трудности за змеделските производители в страната, създадени в резултат от прекомерния внос от Украйна, е посочил Георги Събев. Припомняйки, че родните фермери са солидарни с Украйна и искат да се гарантира световната продоволствена сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на стопаните в ЕС.
Най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, където интензивният внос продължава и през 2023 г., сочат данните от статистиката. „Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия“, посочи заместник-министърът. Освен България има само още 2 държави, които очакват да получат подпомагане от земеделския резерв – Полша и Румъния.
Събев и Войчеховски са обсъдили и предизвикателствата пред земеделието, свързани с безпрецедентно поскъпване на основните производствени ресурси и несигурността на земеделските пазари. Заместник-министър Събев отбеляза, че значителното нарастване на цените на торове, препарати, фуражи и енергия се отразява неблагоприятно върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със сериозни трудности при реализацията на продукцията си.
Шокираща корупция в зърнения коридор
По време на заседанието земеделските министри обсъдиха критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. България подкрепи искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. Друга обсъждана тема бе търговията в селското стопанство.
Разгледан беше и пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор „Рибарство и аквакултури“ в ЕС. Основните приоритети на страната ни за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни.
В рамките на Съвета бе представено и съобщение на Комисията за преразглеждане на инициативата на ЕС относно опрашителите – чрез представения нов Пакт за опрашителите. В своята позиция България приветства документа с оглед възможния принос на инициативата за постигане на целите на Европейския зелен пакт. „Надяваме се, че най-късно до 2024 г. ще завърши оценката за ключовите опрашители, сред които са и пчелите. Намираме за изключително важно финализирането на стандартизираната методика за мониторинг на опрашителите в най-кратки срокове, може би дори преди предвидения сега срок – 2026 г. Подобна мярка ще помогне за подобряване на диалога между пчелари и земеделски производители, за да има повече яснота, прецизност и устойчивост в поминъка и на едните, и на другите“, посочи още българският представител.
