Преговорите с Европейската комисия по българския Стратегически план за развитието на земеделието до 2027 г. са далеч от финалната права, затова пък днес от 9,30 часа членовете на тематичната работна група (ТРГ) ще заседават по последния вариант на екологичната оценка на плана плюс някои интервенции, по които България вече е постигнала съгласие с Европейската комисия. Дали страната ни ще се вмести в сроковете за обсъждане на този важен за фермерите документ и дали до края на октомври ще внесе актуализирания му вариант в Брюксел, е въпрос на подготовка. Защото след това внасяне ще минат поне 8 седмици, в които Европейската комисия окончателно трябва да го одобри.
И понеже сред земеделската общност има още много неизяснени въпроси, Синор.бг потърси за коментар заместник министъра на земеделието Георги Събев, пряко отговарящ за преговорите с ЕК, за да разясни дали има опасност страната ни да влезе със закъснение в новия програмен период.
Г-н Събев, ще се наложат ли съществени корекции в първоначалния вариант на плана, които да изненадат фермерите?
Не вярвам, още повече че през последните две седмици имахме няколко технически срещи с представители на Европейската комисия, които ще продължат и след днешното обсъждане на плана в Тематичната работна група. От юли до септември експертите в министерството работиха активно по 405-те забележки на ЕК, така че на 20 септември т.г. официално изпратихме позицията ни по тези коментари.
Искам да уверя земеделците, че кардинално пренаписване на Стратегическия план не се очаква. Рамката, каквато нашите земеделци я познават от миналата година, ще се запази. Така до 2027-а секторът ни може да очаква 8 милиарда евро подкрепа от фондовете. Националното съфинансиране също се запазва до 60% в еквивалента на ПРСР (сегашен втори стълб). Таваните по директните плащания също остават 100 хил. евро за стопанство плюс разходите за трудови възнаграждения, както е дефинирано в регламента.
Основните теми, по които още не сме приключили обсъжданията с Еврокомисията, са „зелената архитектура” и „биологичното земеделие”, като по тях очакваме обратна връзка от експертите в Брюксел. Процесът е динамичен и не е приключил, но успоредно с тях решихме да започнем обсъжданията и с браншовите организации, затова насрочихме първото заседание на Тематичната работна група първо за 4-и октомври, но после го изместихме за 13-и. Вярвам, че фермерите ще припознаят дейностите, които смятат да прилагат в рамките на това подпомагане.
Интервюто с предшественика Иван Христанов
Ще има ли интервенции (мерки), които ще се наложи да отпаднат поради непригодност или други причини?
Ще има сливане на интервенции, като това се прави с основната цел да се намали административната тежест за българските производители. Така например интервенцията за буферните ивици ще се включи в екоинтервенцията за ландшафтната инфраструктура. Това наистина ще бъде улеснение за фермерите при постигане на екологичните цели.
По някои от интервенциите ЕК поиска допълнителни уточнения и те са свързани с подхода ЛИДЕР, тъй като миналата седмица от Европейската сметна палата излезе доклад, който се отнася изцяло за прилагането на подхода, не специално за прилагането му в България. Във връзка със забележките на сметната палата получихме от ЕК допълнителни коментари, по които ще се наложи да преговаряме допълнително, въпреки че преди това тази интервенция я бяхме затворили.
Значи освен недоволството на биофермерите от прилагането на бъдещата ОСП, сега се появявят нови правила и за местните инициативни групи, така ли?
Трябва да знаете, че новото законодателство е доста сложно, но със сигурност дизайнът на Стратегическия план няма да бъде „обърнат с хастара”, както някои песимисти очакват. Не мога да кажа, че има тема в критично състояние. Не съм се запознал с докалада на Сметната палата, но въз основа на този доклад трябва да променим интервнецията, която иначе беше в завършен вид.
Ако ме питате за досегашните забележки, като например нашумелите коментари около биологичното производство, фермерите трябва да знаят, че ЕК иска да има сигурност и ясна демаркация в подпомагането. Това означава, че един и същи получател на субсидии няма как за една и съща дейност, каквото е биопроизводството, да разчита на финансиране от повече от един източник. Целта е да не се допусне двойно подпомагане за биологично земеделие от еквивалентите на първи и на втори стълб. Тематиката е сложна и е трудно за всички, затова е трудно да се напипа формулата за прилагането на новото законодателство – биофермерите ще могат да получават базовото плащане, но не могат да получават плащане за биопроизводство по еквивалента на директните плащания и по еквивалента на втори стълб.
Да но защо от една страна ЕК настоява за увеличаване на биологичните площи до 2030 г., а от друга – слага рамки на държавите в подпомагането?
Законодателството е категорично, че не може да има двойно подпомагане. Затова пък държавите-членки могат да търсят вътрешни механизми за насърчения на биофермерството. И тук експертите в министерството търсят вариант, така че родните производители да не се почувстват ощетени. Затова ще насочим национален ресурс към другите интервенции, за да увеличим подпомагането. В Стратегическия план неслучайно има интервенции, еквивалент на старите подмерки 4.1 и 4.2, където има очертани средства с гарантиран бюджет камо за българските биофермери. Примерно, 15 млн. лв. от националния бюджет ще бъдат насочени в рамките на подпомагането за младите и за малките стопанства само за биофермери. При инвестициите в стопанствата бюджетът за биофермерите ще бъде 55 млн. лв. А при преработката – 80 млн. лв.ще отиде за преработка на биологично произведена продукция.
По отношение на зелените интервенции, къде е границата на задължителност, която фермерите трябва да прилагат по линия на директните плащания?
Като цяло идеята на Стратегическия план още през 2018 г. беше, че изискванията за зелените интервенции не трябва да са задължителни за фермерите, но са задължителни да държавите-членки. Самите правителства трябва да подготвят интервенциите по начин, по който те да станат атрактивни и на доброволен принцип фермерите да помогнат на държавата тя да си постигне задължителната цел. Тези послания на ЕК сякаш не успяха да стигнат така формулирани до земеделската общност.
Проблемите за есенната сеитба 2022 г.
За да се постигне по-екологично земеделие с изпълнение на целите за намаляване на вредните емисии и последиците от климатичните промети. Конкретно за фермерите – ако не изпълняват определени зелени критерии, те няма да получават финансиране, но санкции не се налагат. Разбирам настроенията срещу екологичните изисквания, защото ОСП става по-сложна, но България попада в рисковата зона с повече засушавания и други тежки последствия за бизнеса. Личното ми мнение е, че след време може би ще има препоръки за намаляване на бюрокрацията, защото наистина ще стане сложно администрирането на новата ОСП.
Кои от екологичните практики според Вас, ще бъдат достъпни за родните фермери?
От досегашната обратна връзка, която сме имали от фермерите, виждаме, че има разбиране. Вярвам, че зелените практики ще бъдат изпълнени. През 2025 година ще има преглед на прилагането на ОСП, така че е възможна и ревизия или по-гъвкаво прилагане, защото фермерите трябва да произвеждат, а не само да попълват едни изисквания. Какво стана с предварителните проверки, които трябва да се направят във връзка със сателитното наблюдение?
В контакт сме с колегите от фонд „Земеделие”, подготвили сме контактни групи, които работят по новото законодателство и не смятам, че ще има проблеми при кандидатстването през следващата година. Технологично подготовката върви, така че от първи март следващата година да няма проблеми при заявявянето на директните плащания според новото законодателство. Целта е фермерите да не стават жертва за административни забавяния или други процедури. Без да се сравнявам с останалите държави-членки, но ние не сме сред най-изоставащите.
Смятате ли, че давате достатъчно добри стимули за инвестиране в напояване и във възобновяеми енергийни източници?
Стратегическият план планира подкрепа за изграждане на соларни панели и за друг вид възобновяема енергия, защото това значително ще намали разходите на стопаните. Фермерите биха станали станали енергийно по-независимо. В новите интервенции, насочени за инвестиции в стопанствата, ще има подпомагане и в тази насока.
Има ли опасност от забавяне на преговорите с ЕК, а оттам неспазване на сроковете, които сте си поставили?
Работим активно до края на месеца подготовката на всички интервенции да бъдат финализирани. Но диалогът с ЕК продължава, вървят съгласуванията и с останалите министерства като на околната среда и водите и др. След днешната ТРГ ще свикаме още едно заседание на ТРГ. Идеята е до 31 октомври да приключим не само с обществените обсъждания, но и да внесем в ЕК актуализирания проект. Вярвам и работим за това в рамките на този месец да приключим и Стратегическият план да бъде готов. Защото след като го изпратим в ЕК, на експертите там им са необходими межуд 6 и 8 седмици, за да го проверят и оконачтелно одобрение. Всяко забавяне не е в наш интерес, затова го изключвам категорично като възможност.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
(Втората част от интервюто със зам. министър Събев е посветена на Националния план за възстановяване и устойчивост)
