Масовото разбиране за растителната защита е свързано с употребата на химически препарати срещу вредителите, с които се обработват растенията или почвата. В действителност употребата на химически препарати, наричани най-общо пестициди, е крайна мярка, а растителната защита е неразделна (интегрална) част от цялостната агротехнология, осигуряваща високи и качествени добиви от посевите и насажденията.
Съвременните тенденции за опазване на културните растения от вредители залагат на процесите, които поддържат равновесието в агроекосистемите. Човешката намеса се явява регулатор, а не унищожител на едни организми, за да просъществуват други. Тази намеса е съобразена със стопанската оправданост чрез праговете на вредност. Като цяло растителната защита има методология, включваща определени методи. Един от тях е агротехническият.
Агротехническият метод обхваща дейностите, които осигуряват най-добрите условия за отглеждане на растенията и за влошаване на условията за живот на вредителите. Правилната агротехника подобрява защитните сили на растенията срещу възможни неблагоприятни въздействия.
Агротехническият метод е приложим с други методи, свързани не само с пестициди (продукти за растителна защита, ПРЗ), с включване на биологични агенти (биоагенти) и др..
По същество агротехническият метод обхваща:
- избор на място (райониране) за посевите и насажденията, както и контрол на пустеещите места, пътищата и напоителните канали;
- избор на предшественик в площите, избрани за посеви и насаждения, и осигуряване на редуване на културите (сеитбообръщения, сеитбообороти);
- поддържане на почвата, разглеждана като жива система, осигуряваща необходимите вещества за растенията, а също и живи организми като симбионти на културните растения;
- навременно и без разпиляване прибиране на реколтата;
- унищожаване на нежеланата растителност (борба с плевелите) чрез подходящи обработки на почвата;
- балансирано торене, основано на анализи за наличните в почвата хранителни вещества и елементи;
- осигуряване на здрав посевен и посадъчен материал;
- съхраняване на растителната продукция без количествени загуби и влошаване на нейното качество.
Високите и качествени добиви от културните растения зависят от техния сортов състав. Изборът на подходящи сортове е залегнал в планирането на технологичния процес. Устойчивостта на сорта към вредителите и неблагоприятното въздействие на неживи (абиотични) фактори е определящо за избора на стопаните.
Съобразяването със сортовите особености налага добра подготвеност на водещите и изпълнителските кадри за осъществяването на съответните агротехнологии при всички култури. Например в овощните градини и лозята от съществено значение е резитбата. Правилната резитба не само формира растението в пространството и на по-късен етап регулира плододаването, но подобрява растителната хигиена (премахване на болни, опаразитени и заразени растителни части). Спазване на сроковете за прибиране на реколтата и изправността на техниката също имат значение. Например разпиляването на зърно при жътва води до поникването на т. нар.самосевки, които са среда за вредни организми и в някаква степен плевели за следващата култура.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
